— Хм. — Той остави меха и извади кутия с турски цигари от джоба на сакото си. — Още един интересен въпрос. Ти си от умните египтяни. Според новия ви министър-председател в страната ви има достатъчно хора като теб, за да я превърнете в модерна република. Все още не е осъзнал, че демокрацията е абсурдна идея, че хората не искат наистина да са свободни. Искат някой да им казва какво да правят. Това е едно от малкото неща, за които фюрерът и доктор Фройд бяха на едно мнение.
— Искам да се върна в килията си.
— Твърде късно е за това. — Той почука кутията с цигари два пъти в китката си. — Освен ако не желаеш да направиш пълни самопризнания.
— Нямам какво да признавам.
Докторът разопакова кутията бавно, извади цигара и я пъхна в ъгълчето на устата си. Когато наклони глава, за да драсне кибритена клечка и да я запали, заприлича на селянин, подражаващ на маниерите на аристократ.
Издиша тънка струйка бял дим.
— Подобна лоялност е излишна. Хер Гарфийлд вече си призна всичко.
— Все това повтаряте, господине. Но ако беше вярно, защо се опитвате да ме сплашите, като цитирате текста на една пощенска картичка?
Забелязах, че започва да дърпа твърде често от цигарата. Ароматът на турски тютюн се просмука в мен и примамливо се опита да посее съмнения в съзнанието ми. Помислих си за парфюма на Мона и сладкото очакване да ме прегърне. Ако изобщо се завърнеше от Америка. Размърдах ръце, за да не изтръпнат, и белезниците се врязаха в китките ми. Питах се дали не постъпвам грешно. Може би Бог се опитваше да ме подтикне да им кажа всичко, което поискат. Но тогава нямаше да бъда мъжът, когото Мона бе готова да чака с години.
— Не. — Поклатих глава, макар и малко несигурно. — Няма да се предам.
Докторът въздъхна.
— Това ли е окончателното ти решение?
— Да.
Без да вади цигарата от устата си, той съблече сакото си и го окачи на кукичка на стената. И сега, повече от петдесет години по-късно, още помня как заглади гънките по плата и как цигарата продължаваше да гори, без пепелта да пада от нея.
— Сержант, бихте ли дошли да ми помогнете — провикна се той.
Запретна ръкави, като ги сгъваше прецизно през два сантиметра. Сержантът и още един надзирател заобиколиха паравана и дойдоха при нас. Осъзнах, че са стояли от другата му страна през цялото време. Въпреки че вече бях окован към масата, те ме сграбчиха за раменете, за да не мърдам. Стегнах се и започнах да се клатя напред-назад, за да не им позволя да ме обърнат по корем.
„Доктор Сабри“ свали слушалката от врата си и я остави на масичката при хирургическите инструменти. След това разхлаби вратовръзката си с една ръка, отново без да вади цигарата от устата си. Сержантът взе меха и разпъна дългия гумен маркуч, който заплашваха да напъхат в тялото ми. Въпреки това гледах като хипнотизиран как пепелта на цигарата продължаваше да се увеличава, без да се отчупи и да се посипе по пода.
Чух свистенето на меха, когато сержантът го изпробва. Хванах се здраво за масата, за да не позволя да проникнат в мен. Другият надзирател ме заобиколи отзад и ме сграбчи за раменете. Стиснах зъби и стегнах бузите на задника си.
Тогава докторът извади цигарата от устата си, издуха пепелта от горящото връхче и го заби в лявото ми око.
4 юли 2015 г.
До: GrandpaAli71@aol.com
Копие до: Bayridgemama475@gmail.com
От: Raqqarolla@protonmail.com
Дядо,
Наясно съм, че едва ли ще можеш да отговориш на този имейл, но трябва да ти кажа, че ми призля от това, което прочетох.
Съжалявам, че хората, които са ти причинили тази жестокост, не са били по-млади по онова време, защото веднага бих ги издирил и бих ги убил собственоръчно.
Отдавна исках да те питам как си изгубил окото си. Но мама и татко ми казваха да не повдигам въпроса (мамо, знам, че четеш тези редове, знаеш, че е вярно). Казваха, че си го загубил при злополука в Египет и не обичаш да говориш за това. Твърдяха, че ще се натъжиш, ако повдигна въпроса. Но сега, след като научих истината, не мога да спя нощем.
Ще ми се да бях научил всичко това по-рано. Защото тогава щях да мога да разговарям с теб по тази тема. Сега се страхувам, че може би е твърде късно. От няколко дни сме подложени на атаки от вражеска фракция. Решиха, че е твърде опасно да ходя в града по задачи. В небето прелитат все повече дронове, които може да са американски или на руските съюзници на режима. Още по-тревожно е, че един от местните ни информатори май ме видя на компютъра в интернет-кафенето преди няколко дни, тъй че всеки момент може да ми се наложи да се махам.
Случиха се някои много лоши неща и с Тайлър, но за тях не мога да ти разкажа сега. Допуснах грешка, като се сприятелих с него. Мисля, че това, което си написал за Реймънд, ми оказа сериозно въздействие. Или пък е заради снимката на Тайлър с дядо му на Хелоуин преди няколко години, когато се маскирали като Люк и Оби-Уан от „Междузвездни войни“.