Искам да знаеш, че много се натъжих от жестокостите, които си преживял. Не заслужаваш подобно нещо. Иска ми се да бях разбрал по-рано.
Ще пиша отново, когато имам повече време и обстановката се успокои.
С обич,
Алекс
28
След като угаси цигарата в окото ми, доктор Сабри си взе сакото и слушалката и ме остави да рева като ранено животно зад паравана. Не помня добре какво се случи след това, но никога няма да забравя прецизността, с която разви ръкавите и закопча маншетите на ризата си, сякаш беше съвсем в реда на нещата да оставя пациентите си трайно осакатени, че и по-лошо.
След няколко минути пристигна медицинска сестра със студен компрес и остро миришещ мехлем за раната. Боя се, че я наругах с думи, които никога не бях изричал, когато ме докосна. Разплаках се като бебе за майка си. Осъзнах, че ще остана полусляп до края на живота си.
След като превърза раната, сестрата ме прегърна. Не помня лицето на тази жена, нито как звучеше гласът ѝ, но все още усещам нежния начин, по който ме обгърна с ръце и ми позволи да отпусна глава на гърдите ѝ, докато целият треперех. Това усещане ме поддържаше жив, когато ме хвърлиха обратно в килията, и единственото, което виждах, бяха петната по стената и завързаното на гредата въже.
След четири дни вратата се отвори и надзирателите доведоха друг затворник. Свалиха му оковите и го блъснаха в ъгъла. Хвърлиха една праскова на каменния под и излязоха.
Килията беше голяма едва два на три метра и слабо осветена. Само че това се случи следобед и слънчевите лъчи проникваха през решетките на прозореца, благодарение на което видях, че плодът е изгнил и обкръжен от мухи като млада актриса, наобиколена от папараци.
— Значи не си пропял, а? — чух гласа на Реймънд.
— Kos omak. Върви по дяволите, Реймънд. Не е смешно.
Той се покашля с известно усилие.
— Прощавай, Али, но на мен ми се струва, че вече сме при дяволите.
Дясното ми око постепенно свикна със светлината и го видях по-добре, докато той се намести, облегна се на стената и отпусна лакти върху коленете си. Изглеждаше още по-зле. Кожата му беше бледа с изключение на все още насинения нос. Изглеждаше отслабнал с пет килограма и остарял с десет години, откакто го видях за последно. Брадата му се беше прошарила, а сънливите му очи бяха почти затворени. Ръцете му бяха тънки като солети, а челото му блестеше от пот.
— Разбрах, че си посетил лечебницата преди мен.
— Да. Така е...
Миризмата, която се носеше от него, не беше като на здрав човек. Но пък за съжаление и аз не миришех особено приятно.
— Много ли те измъчваха? — попитах.
— Ами... Тази година няма да участвам в маратонски бягания.
— Чух, че са използвали меха.
— Наистина ли? – Реймънд се опита да се изсмее. — Повярвай ми, това, което ми причиниха, беше достатъчно. Готов съм да подам жалба в Германската лекарска асоциация.
Изплю се на пода до себе си и избърса уста с опакото на ръката си.
— Проклет да си! — казах аз.
— Защо?
— Защо ли? — Посочих превръзката върху изгореното си око. — Как мислиш? Угасиха цигара в окото ми.
— Чух. Всички говорят за това. Но защо обвиняваш точно мен?
— Защото ти си виновен. Ако не беше ти, можех просто да им кажа всичко, което искат да чуят, и да се приключи. Вместо това ти ме съсипа.
— Как?
— Защото... — изръмжах като мотоциклет, който отказва да запали. — Защото ме накара да се почувствам задължен, дявол да те вземе! С нелепия си опит да се направиш на герой. По онова време ме биеха вече от няколко дни. Какво значение щеше да има още един побой? Щях да го понеса. Но не. Моят спасител трябваше да се намеси. Знаеш ли, Реймънд, прозрачен си. Все още си подла, егоистична и безполезна пепелянка. Проклинам мръсната утроба на майка ти, от която си излязъл. По-добре изобщо да не се беше раждал.
Крещях толкова силно, че каквото беше останало от превърнатото ми в пихтия око, започна да избива през превръзката.
— Обещавам, че следващия път, когато ми се предостави възможност, ще откъсна ръката ти и ще те пребия с нея.
— Нямах това предвид. — Клекнах и обгърнах коленете си с ръце. — Сигурен съм, че майка ти е била добродетелна жена. Просто в момента ужасно ме боли. Не знам какво да правя. Не знам дали ще оцелея, дори да изляза на свобода. Изкарвах си прехраната като шофьор. Кой би наел едноок шофьор?