— Така...
— Води се на името на Пол Лени...
— Като режисьора на „Смеещият се човек“ ли? — прекъснах го аз.
— Да, да. — Реймънд стисна зъби; сега не беше моментът за игра на филми. — Потърси плика, когато на смяна е служителят на име Ахмед. Вътре има паспорт с истинското ми име и пари, достатъчни за самолетен билет до Малта.
— Значи това, което говореха, е вярно? — Взрях се в него в тъмното. — Наистина си израелски шпионин, така ли?
— Дори да съм бил, вече не съм — отвърна той. — В тази килия няма Египет и няма Израел. Само двамата с теб сме. И аз ти предлагам възможност да избягаш.
— Но защо?
Отне му толкова дълго време, за да отговори, че си помислих, че е умрял.
— Не знам. Ти все още можеш да имаш бъдеще в киното.
— Не, Реймънд — усмихнах се уморено. — Мисля, че приключих с киното.
Чувах гласа на директора по високоговорителите навън. Нареждаше спокойно и авторитетно на всички оцелели да се върнат по килиите си. Надзирателите си бяха върнали контрола над затвора.
— Всичко ще се нареди в дългосрочен план — каза Реймънд толкова тихо, че едва го чух. — Не могат да те държат тук вечно. А сега бъди добро момче и ме остави да се наспя, за да съм красив. Имам среща с един ангел.
— Ти ли? Че защо ти е ангел?
От смеха му ми идеше да заплача.
— Благодаря, че се върна, приятелю. Да ти призная, промених мнението си за едно.
— За какво?
— Искам да кажеш няколко думи. Няколко реплики.
— Добре. От филм ли са?
Реймънд се разкашля и се опита да прочисти гърло.
— Yitgadal v’yitkadash...
С известно затруднение повторих думите.
— Sh’mei raba. B’alma di v’ra... — продължи той.
Произнасях трудно сричките, но въпреки това ми се струваха смътно познати. Сякаш бях чувал тези думи в сън или във филм. Език от пустинята. Думи от пустошта.
— Chirutei v’yamlich malchutei, b’chayeichon...
— Реймънд — прекъснах го, — какво ме караш да рецитирам? Много ми прилича на молитва. Мислех си, че не вярваш в подобни неща.
Той сви крехките си рамене като комик, разказващ последния си виц.
— Цяло чудо е, че се върна, затова реших да се презастраховам.
Някак успяхме да кажем цялата молитва, въпреки виковете и стрелбата навън. Години по-късно разбрах, че молитвата на опечалените обикновено се изрича при погребение или на годишнината от смъртта на евреите. Предполагам, че е било по-добре от нищо мюсюлманин да каже тази молитва. Навярно Реймънд просто не е искал да умре сам. Искал е някой да бъде свидетел на смъртта му, за да не се изгуби споменът за него като разпиляна от вятъра картина в пясъка.
— Ето сега вече сме квит — каза той накрая. — Али Хасан, ти си достоен мъж.
Реймънд извърна лице към стената и не каза нищо повече.
14 юли 2015 г.
До: Bayridgemama475@gmail.com
От: straightouttadamascus@protonmail.com
Майко, дядо, Аллах,
До когото достигне това писмо,
Много неща се случиха, откакто писах за последно. Все лоши.
Тайлър Съмърс е мъртъв. Опита се да избяга и го заловиха. Решиха да го използват като пример за назидание и заснеха клип с него. После ме накараха да го монтирам. Възможно е вече да сте го гледали. Разпространява се в интернет. Сигурно са го излъчили дори по новините на Канал 4 в единайсет, които дядо обича да гледа вечер, след като е приключил с гледането на стари филми.
Ако сте гледали клипа, значи няма нужда да описвам какво му сториха. Ужасяващо беше. Не като във филм, а по напълно реален начин, от който не спирам да сънувам кошмари.
Този човек беше едва с пет години по-голям от мен. Докато монтирах клипа, не спирах да си мисля за костюмите от „Междузвездни войни“, които с дядо му бяха носили, както и за факта, че всяка година гледал проклетия филм „Десетте Божи заповеди“ с родителите си. Превъртах многократно онази част, в която трябва да прочете изявлението, подготвено му от командирите, но долната му устна трепери неудържимо. Затова той просто се взира в камерата и чете абсолютно безизразно. Може би просто не е искал да повярва какво предстои да се случи. Или че някак си ще го направят със специални ефекти, а не с истински меч.
Казано накратко, след този случай осъзнах, че трябва да се махна. Особено след като тръгна слух, че съм се опитал да му помогна да избяга. Намериха в килията му отвертка, с която беше разхлабил болтовете на решетките на прозорците, и в крайна сметка някой си спомни, че отвертката е взета от кутия с инструменти, до която аз имах достъп.
Избягах преди две нощи и съм убеден, че са изпратили хора да ме търсят.
Няма да ви лъжа. Много ме е страх какво ще ми причинят, ако ме заловят. Не можех обаче да остана повече там. Тайлър беше неверник и kufar като Реймънд, но се паникьосах, когато осъзнах, че ще го убият, дори и да получат поискания за него откуп. Затова оставих отвертката в килията му и се молех той да успее да избяга сам. Но го заловиха още преди да успее да хване такси. А след това ме накараха да монтирам видеоклипа и наблюдаваха реакцията ми.