А всяка година на Великден гледахме заедно „Десетте Божи заповеди“ по телевизията. Смеехме се на Юл Бринър и цигарите му, на Чък с дългата брада и се дивяхме на красотата на Ивон де Карло и Ан Бакстър, и на разделящите се води на Червено море. Предполагам, че днес на младите хора специалните ефекти им изглеждат много остарели, а части от диалога — абсурдни. Но този филм беше част от нашия живот. Всяка година се преструвахме, че се виждаме сред хилядите статисти, и се чувствахме, все едно имаме звезди на Алеята на славата в Холивуд.
Бог ми я отне през 1998 година. Много неща се случиха след това. Някои бяха почти толкова невероятни, колкото съвместният ми живот с нея. Други, като деня, в който паднаха кулите, тежаха като тухли от една страна на везната. Но се стараех да живея така, сякаш сърцето ми беше леко като перце. Не всичките ми молитви получиха отговор. Тя все още ми липсва всеки Божи ден. Но не съм забравил нищо — нито как ми извадиха окото, нито отказа ми да избягам от пожара, нито дори седемнайсетте години от живота си, които прекарах в затвора, когато си спомнех за слънчевия лъч, проникващ през мръсния прозорец, и пътя, който осветяваше пред мен в продължение на десетилетия.
— Искаш ли да се помолиш и да благодариш на Бог? — Баба ти посочи килимчето, което беше разгънала под прозореца.
— Не. — Поклатих глава и посочих дюшека. — Искам да си легнем заедно. Чаках този миг много дълго.
Епилог
8 септември 2015 г.
До: GrandpaAli71@aol.com
Копие до: Bayridgemama475@gmail.com
От: Alexisfire475@gmail.com
Дядо,
Не знам дали ще можеш да прочетеш сам писмото ми, затова изпратих копие до мама.
Пътувам към къщи и пиша от лаптопа на госпожа Шулман, докато агентите на ФБР надничат през рамото ми. Много неща се случиха, откакто писах за последно. Не съм същият човек, който напусна Америка. Но не съм и същият човек, който бях в пустинята.
Мисля, че ти си единственият, който може да ме разбере. Наложи се да призная всичко, в което съм участвал, пред агентите тук, в Турция, като част от споразумението да ме изпратят обратно вкъщи. Разказвам им за нещата, които групировката искаше да причини на различни хора и места в САЩ. Опитвам се да се отърся от чувството за вина, защото сега знам, че вие с баба сте правили подобни неща и сте давали показания. Това малко ме улесни да променя решението си.
Знам, че няма да е лесно да убедя всички, че вече вървя по правия път. Несъмнено ще трябва да давам много обяснения, особено на родителите на Тайлър — въпреки че се опитах да помогна на сина им да избяга.
Агентите изглеждат доста скептично настроени, затова госпожа Шулман каза, че най-вероятно ме очаква присъда от поне осем или девет години лишаване от свобода във федерален затвор. Това означава, че ще изляза на свобода, когато съм почти на трийсет, но пък е едва половината от времето, което ти си излежал.
В замяна на това, че подписах споразумението за сътрудничество, и тъй като ти си на легло, господин Фоксуърт, специалният агент, отговарящ за случая, обеща да подаде молба да получа право да идвам да ви виждам вкъщи, придружен от охрана, веднъж на две седмици, докато присъдата ми бъде издадена и влезе в сила.
Затова те моля да се държиш още малко. Знам, че отне дълго време да дойда на себе си, но накрая успях.
Благодаря,
Алекс
9 септември 2015 г.
До: Alexisfire475@gmail.com
От: Bayridgemama475@gmail.com
Алекс,
Дядо ти каза, че ще сготви кушари и ще затопли дивана, за да посрещне теб и охраната ти. Надява се, че обичат пикантна храна и филми, толкова дълги, че да имат антракт.
С обич,
Мама
Историческа бележка
„Картина в пясъка“ е художествен роман и повечето от главните герои са плод на авторовото въображение. Както винаги, всички грешки и неточности, допуснати волно или неволно, съответно са изцяло по моя вина.
Все пак книгата е базирана до голяма степен на реални исторически факти.
През есента на 1954 година Сесил Б. Демил заминава със снимачния си екип за Египет, за да заснеме няколко ключови сцени в пустинята на двайсетина километра от Кайро, след като с крал Фарук са проведени преговори за снимки на територията на страната. Докато обаче сценарият бъде завършен и екипът се подготви за пътуването, положението в Близкия изток вече коренно се било променило.