Шест години преди това Египет води война с новосъздадената държава Израел. Зле подготвената египетска армия била разгромена и голяма част от вината за загубата понесъл крал Фарук. През 1952 година недоволството от краля и британската окупация на Египет достигнали връхната си точка. Група от армията, наречена Свободните офицери, с подкрепата на Мюсюлмански братя организирали преврат и принудили Фарук да абдикира. Генерал Мохамед Нагиб станал новият лидер на Египет, въпреки че Гамал Абдел Насър, млад подполковник, бил истинската движеща сила в подготовката на преврата.
Тогава Демил сключил споразумение с Нагиб, което му позволявало да снима край Кайро, да използва двеста кавалерийски офицери и конете им, за да влязат в ролята на войниците на фараона, и да вземе дванайсет извадени от употреба самолета на военновъздушните сили, за да ги използва като машини за вятър. В замяна Демил се съгласил да направи и кратък документален филм за съвременен Египет и революционните му постижения, който местното правителство можел да използва за своите цели.
Но положението отново се променило, докато корабът на Демил пристигне в Александрия. Нагиб и Насър водели борба за властта, като в крайна сметка победител излязъл Насър. Той се срещнал с Демил и Хенри Уилкоксън и се съгласил да уважи вече сключените с предшественика му споразумения.
В същото време Насър бил изправен пред сериозни проблеми. Напрежението между Египет и Израел все още било високо. Непосредствено преди пристигането на Демил тринайсет млади египетски евреи били арестувани заради аферата „Лавон“, която включвала шпионаж и саботажи в Кайро и Александрия. В същото време Мюсюлманските братя, които били близки съюзници на Нагиб, останали крайно недоволни, че Насър не въвел шариата като върховен закон в Египет. „Тайните агенти“ на Братството подготвили заговор за свалянето на Насър. Плановете включвали взривяване на пътища и мостове и опит за покушение срещу Насър, докато изнася реч в Александрия. Както е описано в романа, опитът бил неуспешен и във вестниците на другия ден били изказани мнения, че покушението изглеждало дотолкова инсценирано, че „някои хора дори си задават въпроса дали Сесил Б. Демил не е дошъл в Египет, за да режисира осемте куршума, а не „Десетте Божи заповеди“. Вследствие от това започнали масови преследвания на Мюсюлмански братя, стотици техни членове били вкарани в затвора, където ги изтезавали, а в някои случаи направо ги убивали. Много историци смятат, че възходът на радикалния ислям, Ал Кайда и ИДИЛ се заражда именно през този период.
Също като в романа, по това време били арестувани и членове на еврейски шпионски кръг и изпратени в същия затвор като Мюсюлманските братя. Според разкази на очевидци, тези две групи сключили примирие, след като затворник евреин отказал да изпълни нарежданията на надзирателите и да пребие един от братята, поради което самият той бил пребит.
Образът на доктор Сабри също се базира на исторически данни. След Втората световна война много нацистки лекари и функционери успели да се преселят в Египет. Един от най-известните е Ариберт Хайм, наричан още „Доктор Смърт“, член на СС, който убил стотици в концентрационния лагер „Маутхаузен“, преди да замине за Кайро и да заживее под фалшива самоличност като египтянин до смъртта си през 1992-ра.
Заговорът на Мюсюлмански братя за атентат на снимачната площадка на „Десетте Божи заповеди“ е художествена измислица, поне доколкото ми е известно. Вярно е обаче, че Демил получил масивен инфаркт, докато режисирал сцената с Изхода в египетската пустиня. Той успял да слезе от издигащата се на трийсет метра височина порта на Пер Рамзес и след известен период на възстановяване успял да се завърне в Холивуд и да довърши филма в студиото, където заснел части от прочутото разделяне на Червено море и ги комбинирал с кадри, заснети в Египет.
Филмът „Десетте Божи заповеди“ жъне голям успех по целия свят и печели „Оскар“ през 1956-а за най-добри специални ефекти. Не печели обаче наградата за най-добър режисьор. В САЩ се е превърнало в традиция филмът да се излъчва по националната телевизия всяка година около Великден и Пасха.
Сесил Б. Демил умира на 21 януари 1959 година, а „Десетте Божи заповеди“ е последният му филм.
Благодарности
Бих искал да благодаря на:
Лорънс Райт, Реймънд Сток, Самир У. Рафаат, Мона Серагелдин, Махмуд Сабет, Джеф Осборн, Белал Фадл, Калед Габри, Амр Габри, Ахмед Габри, Ахмед Седик, Джеймс д’Арк, Тауфик Сола, Пиер Кашиа, Махмуд Тауфик, Мона Тауфик, Ибрахим Абдел Мегид, Нина Фох, Харун Могул, Тарек Лофти, Гамал ал-Бана, Франк Г. Уинсър, Артър Левит, Питър Блум, Харолд (Смоуки) Саймън, Елизабет Кейшиан, Кевин Браунлоу, Патрик Стансбъри, Хелън Коен, Ашраф М. Мобариз, Лорънс Шонбах, Андрю Пател, Дан Морисън, Нагиб Махфуз, доктор Набил Фарук, Морис Йени, Катрин Орисън, Мик Мур, Джим Ворхис, Джанин Бейсингър, Франсис Ричардоне, Алан Уайсман, Гейбриъл Коен, Фрейзър Хестън, Мариса Силвър, Джордж Хейгън, Али Салем, Пег Тайър, Лорън Джейнс, Барбара Хол, Албърт Мейслис, Д. А. Пенбейкър, Личард Лийкок, Робърт Дрю, Джак Гарфайн, Лофти Шериф, Джули Мартин, Джордж К. Стоуни, Елън Липман, Филипа Гордън, Кендал Роуз Стори, Ерик Пули, Лора Санчес, Питър Хърбст, Том Строу и Анджела Ченг Каплан.