— Голяма чест е да се запозная с вас, господин Уилкоксън.
— Благодаря. — Хенри изглеждаше смутен и несигурен като шаферка, получила неприлично предложение от младоженеца.
— Моля, позволете ми да ви представя колегата си генерал Абдел Хаким Амер. — Насър се обърна към мъжа до себе си, чието име също ми беше познато от вестниците и разговорите в кафенетата.
Също като министър-председателя, генералът беше едва на около трийсет и пет години. Ако Насър изглеждаше като актьор, изпълняващ само главни роли, Амер, дори с генералските звезди на раменете си, приличаше на забавния кльощав приятел с провиснали мустаци, когото застрелват във второто действие на филма, за да оправдаят отмъщението, което главният герой предприема. Но той имаше очи като на погребален агент и когато ги впери в мен, имах чувството, че вече обмисля как точно да ме погребе.
— А това е господин Реймънд Гарфийлд, който ще снима документалния филм, проследяващ заснемането на игралния — поясни господин Демил и завърши с представянето.
Досега нямах представа какво точно работи господин Реймънд. Не разбирах напълно и защо ще снимат документален филм.
Генерал Амер покани с жест Хенри и господин Демил да седнат на двата стола в центъра на залата, тапицирани с кадифе и със златисти извити крачета. Ние с Реймънд седнахме на двата по-малки стола зад тях и малко встрани. Така останаха свободни два стола по средата — единият нисък и плюшен, с крака във формата на лапи, а другият наподобяващ трон. Насър понечи да седне на по-ниския стол, размисли и даде знак на Амер да си разменят местата, сякаш все още не беше свикнал напълно с мисълта, че подобни удобства вече му се полагат по право.
Той ме стрелна с очи.
— А вие сте представителят на нашия народ, така ли?
— Аз съм само асистент.
— Няма нужда да скромничите — прекъсна ме господин Демил. — Господин Хасан вече доказа, че е ценен кадър.
— Така! — Насър се плесна по коленете. — Какво ви води при нас?
Господин Демил пребледня. Гамашите, които някъде бях чел, че носи в Калифорния, за да се предпази от змии, изскърцаха, когато се приведе напред.
— Какво ни води насам ли? — Режисьорът отдели момент, за да се овладее. — Господин министър-председател, прекосихме половината свят, за да дойдем тук. Подготвяме снимките на филма от години. От десетилетия. Имахме договорка с краля и с вашия предшественик господин Нагиб. В снимачния процес ще бъдат ангажирани хиляди ваши сънародници. Харчим повече пари, отколкото са били харчени някога за филм, за да осъществим този проект.
— Над милион долара на Божа заповед — промърмори Реймънд Гарфийлд.
— Нима искате да кажете, че не сте знаели за тези договорки, господин министър-председател? — попита почти жално господин Демил. — Нима искате да кажете, че цялата продукция е под въпрос?
— Обяснете ми защо избрахте точно Египет? — Насър кръстоса крака. Явно не очакваше бърз отговор на зададения въпрос. — Несъмнено сте могли да изградите подходящи декори в Америка.
— Защо дойдохме тук ли? — Господин Демил ми хвърли отчаян поглед, сякаш не разбираше и имаше нужда от превод. — Дойдохме, защото искахме да разкажем историята на Моисей и зараждането на човешката свобода в земите, където тези събития са се случили...
Цитираше съобщението за пресата, но въодушевлението му беше искрено. Бързо научих, че въпреки многобройните си успехи, господин Демил не беше забравил как да се моли за финансиране, за да осъществи този разточителен и грандиозен проект. Трийсет години по-рано беше заснел няма версия на „Десетте Божи заповеди“ в Калифорния и беше всеизвестно, че наредил да засипят снимачната площадка с пясък, за да не може никой след това да използва каквато и да било част от декорите. Не криеше желанието си да снима филма в Египет още от зората на филмите със звук. Ако се случеше това да е последният му филм, той искаше да го направи шедьовър.
— Само че сега има проблем — каза Насър. Блясъкът в очите му помръкна. — Дошли сте в Египет в сложни времена — заговори той с отсечения си английски, характерен за онези, които са учили езика във военно училище.
— Да, разбрахме, че сте свалили краля — каза господин Демил. — Ние също се отървахме от монархията...
— Да, също като вас, ние сме сравнително нова република. — Насър вече не се усмихваше. — Само че сега сме обкръжени от врагове, които искат да ни разклатят.
Отвън долитаха гласовете на мъже, които ремонтираха кралската яхта, за да я превърнат в боен кораб.
— Лично аз бях ранен в битката срещу израелците в Негев преди няколко години. — Насър навъси чело, при което белегът му се сбръчка. — Сега те имат шпиони сред нас, които извършват подривна дейност и саботажи. И също като при вас в САЩ, в страната ни са започнали да проникват комунисти. Но най-големи проблеми ни създават така наречените Мюсюлмански братя.