— Khalas — каза с гримаса Насър. — Достатъчно. — Разтри внушителната си брадичка. — Готов съм да позволя снимките на филма да започнат засега при определени условия. На първо място, ние ще държим лиценза за документалния филм.
— Съгласен съм — кимна господин Демил и хвърли лукав поглед на Хенри. — Това беше част от споразумението и с предшественика ви.
— Второ. — Насър вдигна два пръста. — Няма да показвате нищо, което да злепоставя режима ми, нито да разпалвате допълнително страстите със съдържанието на филма и поведението на хората си в нашата страна. Ясно ли е?
— Напълно. — Господин Демил се озърна. — Вече подадохме работния сценарий в комисията ви по цензура...
— Подайте го още веднъж — прекъсна го Амер малко нетърпеливо. — Целият състав на комисията е уволнен и подменен — считано от днес.
— И трето...
Насър се огледа, за да покаже ясно, че в момента той е режисьорът и той командва парада.
— И трето, искам уверение, че никой от вас няма никаква връзка със случилото се днес на пазара с този така наречен свят човек. Ако някой от вас е причинил смъртта му, снимките на филма ви ще бъдат прекратени и по-голямата част от екипа ви ще бъде екстрадиран. Но това не е всичко. Ще проведем публичен процес и ще изправим някого пред съда за назидание.
Опитах се да си придам спокоен вид като гостите ни, да наподобя начина, по който Реймънд беше прегърбил рамене, а господин Демил бе вирнал брадичка. Но навиците на човешката природа изведнъж ми се сториха чужди. Чувах Насър да изрича думите, но не вярвах, че говори сериозно. Всички ние бяхме като актьори на сцена и си казвахме репликите. Единственото, което ми се струваше реално, бяха счупените очила в джоба ми.
— Е, имате ли да ми кажете нещо? — попита той.
Господин Демил ме погледна само за миг, но разбрах инструкцията. Замълчах си.
— Моля, поднесете съболезнованията ни на близките и последователите на светия човек — каза господин Демил и се обърна с гръб към домакините ни. — Ако смятате, че това е уместно, разбира се.
— Засега ще се въздържа. — Насър отново се усмихна.
— Ами тогава... — Хенри затвори дипломатическото куфарче и стана. — Ние ще продължим да работим и с нетърпение ще очакваме участието ви във филма на господин Гарфийлд.
— Да, а аз очаквам с нетърпение да прочета сценария на този документален филм.
Отправихме се към вратата. Насър и Амер се спряха и стиснаха ръка на всеки от нас. Аз бях последен. Насър постави твърдо ръка на рамото ми, за да ме задържи.
— Карайте внимателно, ако обичате — каза той.
19 август 2014 г.
До: GrandpaAli71@aol.com
От: Asur@protonmail.com
Gedo,
Чудя се дали не ме будалкаш. Естествено, че съм чувал за Насър, al taghout, диктатора. Защо никога не си споменавал, че си се срещнал лично с него? Знам и за Мюсюлмански братя. За идиот ли ме вземаш? Може по твое време да са били голяма работа, но за моите връстници те са продажници. Когато дойдоха на власт за кратко след Арабската пролет преди няколко години, какво постигнаха? Нищо! Но сигурно по твое време са били по-радикални и праведни. Или поне по-опасни в сравнение с това, в което са се превърнали днес.
Вече започвам да разбирам защо ми разказваш за миналото си. Вярно е, някои от събитията в момента напомнят за тогава, като например, че армията отново взе властта от Мюсюлманските братя. Но да си призная честно, вече не вярвам в политическите решения. Няма да ти кажа къде бях, нито къде отивах, но когато пристигнах, прекарах известно време в Египет, за разгледам някои от местата, за които си ми разказвал. Сега повечето от тях са заменени от евтини магазинчета за туристи.
Също така искам да отбележа, че е много подло да не си признаеш за така наречената „злополука“. Накрая Бог ще те съди. А може би вече те съди чрез действията, които ме вдъхнови да предприема. Все пак ми е интересно как си се озовал в затвора. Интересно ми е и дали си имал и други срещи с Насър и Братството.
Не знам кога ще мога да ти пиша пак, но ще продължа да чета, когато имам време.
Твой, с вяра,
Абу Сурор
4
След като излязохме от срещата с Насър, господин Демил постави ръка на гърба ми. Не тежко, но твърдо като Насър и достатъчно високо, че да усетя лек натиск върху тила си. Помислих, че се опитва да ме успокои и да ми покаже, че сме заедно в тази каша и съдбите ни са преплетени.
— Нищо друго не можехме да направим — каза той с нежен и дрезгав глас, преди да ме пусне и да се качи на задната седалка.