Оркестърът замлъкна и разговорите на гостите утихнаха, когато тонът на разговора се повиши.
— Естествено, не мога да засегна някои теми — отговори господин Демил. — Също така не искам да коментирам политиката в страната ви. Но мисля, че всички желаем най-доброто за Египет и се договорихме и за по-нататъшно сътрудничество...
— Прощавайте, господин Демил, но каква е истинската причина за идването ви в Египет? — смени рязко темата професорът.
— Моля? — Господин Демил вдигна ръка зад ухото си.
— Защо искате да разкажете тази изсмукана от пръстите история точно сега? — попита професор Фарид. — Моментът, който сте подбрали, е, меко казано, подозрителен.
— В какъв смисъл?
— Филмът ви „Десетте Божи заповеди“ е много удобен в сегашната обстановка. Особено толкова скоро след като наши територии бяха откраднати във войната с Израел, в която много от колегите ви евреи в киното подкрепиха врага ни. Нима е просто съвпадение, че сте дошли в страната ни и обединявате сили с новото ни правителство от вероотстъпници, за да направите филм, който узаконява тази кражба...
— Дошли сме, за да почетем зараждането на човешката свобода — възрази Демил.
— Но чия свобода? — предизвика го професорът. — Със сигурност не е свободата на египетския народ. Използват тези лъжи, за да ни подчинят и за да ни отнемат свободата. Дори не сте поканили за участие нито един от големите ни актьори.
Отговорникът за рекламата на филма господин Кондън се приближи до Мона и започна да шепне напрегнато в ухото ѝ. Тя се обърна към мен, стисна ме за лакътя и каза тихо:
— Ти му беше любимецът. Накарай го да млъкне.
Нямах основание да си въобразявам, че ще ме послуша. Но такава беше молбата на моята любима. Промъкнах се до учителя си като ловец на кучета, който се кани да улови превъзбуден дакел. Професор Фарид ме спря, като втренчи в мен свиреп поглед. Този човек ми беше повече от наставник, благодетел, учител, ostazi. Понякога бе играл ролята на втори баща. Видял бе нещо обещаващо в мен и за разлика от много други бе повярвал, че имам талант.
Само че сега аз работех за Сесил Б. Демил. Само той би могъл да ме защити, ако, както каза Насър, се проведе публичен процес за смъртта на имама и им потрябва изкупителна жертва. Също толкова важно беше, че господин Демил можеше да ми отвори златната врата към красивия американски живот, който мечтаех да изградя с любимата си.
— Но, професоре — обадих се аз, — това, което вие наричате „мит“, всъщност е един от основните аспекти на Свещения Коран. Където и да го отворите, само няколко страници по-нататък ще се натъкнете на Моисей. Неговата история е неразривно свързана с нашата. Чувал съм ви лично да го казвате.
Учителят ми бавно сведе очи, сякаш тъкмо беше забелязал ножа, с който го бяха проболи в корема.
— Защо не изчакаме да видим завършения филм, преди да го съдим? — продължих аз.
Професор Фарид поклати глава повече от мъка, отколкото от гняв.
— Очевидно господин Демил има дарба не само да създава филмови зрелища, но и да влияе върху впечатлителни млади умове.
— Извинете — намеси се господин Демил. — Това въпрос към мен ли е?
Професорът поклати глава, без да сваля очи от лицето ми.
— Не, господин Демил. Нямам други въпроси.
Режисьорът се усмихна и намести пояса си като шериф в уестърн, който си оправя колана с кобура след престрелка.
— Достатъчно академични дебати за днес — каза той звънко на микрофона. — Нека ядем, пием и се веселим. Утре потегляме към пустинята.
Хенри даде знак на оркестъра да свири, гостите се стекоха на дансинга и професорът се отдалечи начумерено.
Мона ме подкани с жест да го последвам и да се уверя, че няма да създава повече проблеми. Настигнах го при масата с ордьоврите.
— Професор Фарид — казах задъхано, докато той пълнеше чиния с моркови и хумус. — Изненадах се да ви видя тук.
— За съжаление аз не мога да кажа същото за теб, Али бей. — Пенснето се смъкна леко на носа му. — Вместо да изложиш мен, ти изложи себе си. Има много хадиси относно предателството, но в момента в главата ми се върти само едно: „По-добре е в пазвата да топлиш усойница, отколкото да имаш неблагодарно чедо!“.
Типично в негов стил да ми напомни за дълга с цитат от „Крал Лир“, една от творбите на западната литература, която бях обикнал благодарение на него.
Само че и двамата се бяхме променили. След революцията Държавният департамент на САЩ го беше изпратил да прекара една година в чужбина като гостуващ професор в Университета на Индиана с надеждата, че ще отнесе демократичните идеи обратно в страната си. Вместо това се носеха слухове за пиянстване, една несподелена любов и скандал, който професорът вдигнал на прожекция на „Джентълмените предпочитат блондинки“. След като се завърна от Америка, професор Фарид заяви, че Западът е в състояние на jahiliyya — тъне в морална и духовна разруха, прояден е от болести и лицемерие, на които трябва да се даде яростен отпор на всички фронтове. Заради хапливите му изказвания го бяха уволнили от университета и сега се засрамих, че не се бях постарал да поддържам по-често връзка с него.