— Как си, приятелче? Можеш да ме наричаш Чък.
Чък. Страхът ми незабавно беше изтикан на заден план от ревност.
— Не, не се познаваме — казах аз. — Мона, трябва да поговорим.
— Защо? Какво е станало?
Очите ми оглеждаха гостите в търсене на извинения да я отведа от дансинга. Набил беше на бара с пълна чаша с шампанско и разговаряше оживено с генерал Амер, който явно беше пристигнал по време на пресконференцията.
— Баща ти може да си има неприятности — казах набързо. — Мисля, че се нуждае от помощта ти.
Естествено, в този момент баща ѝ каза нещо, което накара генерала да се усмихне лекичко и да стисне ръка на Набил.
— На мен ми изглежда, че си прекарва добре. — Мона ме погледна изпитателно. — Сигурен ли си, че дойде за това?
— Да, кълна се. — Сложих ръка на сърцето си. — Слава богу, че всичко се размина.
— Чък предложи утре да замина с вас за Синай.
— Точно така — ухили се актьорът. — Надявах се да ми покажеш забележителностите и други интересни места. — Той сведе очи към нея, а високото му, загоряло от слънцето чело блестеше от похот.
— Но ти работиш в рекламния отдел — отбелязах аз. — Нужна си тук.
— Не е вярно. Докато господин Демил е в Синай, тук няма да има никаква работа.
Забелязах как ръката ѝ остана върху рамото на натрапника много по-дълго, отколкото върху моето преди малко.
— А пък и досега не са ми давали кой знае какви задачи — продължи Мона. — Чък тъкмо казваше, че мога да му бъда асистентка, когато има нужда, или да помагам на Реймънд с документалния филм.
О, нима и с „Реймънд“ вече бяха минали на „ти“? Това фамилиарничене с чужденците ме изпълни с безпокойство. Особено когато видях въпросния Реймънд да стои до сцената и да снима приема с малка ръчна камера. Той се вгледа в мен, докато въртеше манивелата. Между нас вече имаше твърде много неприятни тайни.
— Нали все разправяш, че искаш да науча повече за снимането на филми — напомни ми Мона.
Естествено, че се държах твърде собственически. Вярно, тя все още не беше, както американците биха се изразили, „моето момиче“. Но дълбоко в душата си аз вече ѝ се бях врекъл. Общата ни любов към киното беше преодоляла пропастта в социалното ни положение и искрено вярвах, че вечната ни любов е била предначертана от звездите също като приливите и отливите на морето.
Но колкото по-дълго ръката ѝ оставаше на рамото на Чък, толкова по-сигурен бях, че ще трябва да я държа под око, ако дойде с нас в Синай.
— Ако на теб ти е неудобно, аз бих могъл да говоря с господин Демил — предложи Чък.
— Няма нужда, аз ще говоря с него. — Усмихнах се насила. — Мисля, че успях да спечеля доверието му.
В този момент забелязах, че господин Демил и Хенри ме наблюдават внимателно, застанали под една арка.
— Добре, значи се разбрахме. — Мона най-накрая свали ръка от рамото му. — Вземи си дебели дрехи. Нощем в пустинята става студено.
Отново се опитах да възразя, но гласът ми се изгуби сред шума от оркестъра, подхванал позната мелодия, и от буйното поведение на баща ѝ, който на пияна глава искаше да се добере до микрофона.
— „Мона Лиза, Мона Лиза те кръстиха мъжете“ — запя той, докато Мона се опитваше да се скрие зад мен. — „Толкова приличаш на дамата със загадъчната усмивка.“
По този начин Аллах се намеси в делата на простосмъртните онази вечер. Сред пламтящи факли на покрива, с река Нил, течаща тихо под нас, един баща запя песен на Нат Кинг Кол, посвещавайки я любящо на дъщеря си.
28 август 2014 г.
До: GrandpaAli71@aol.com
От: Asur@protonmail.com
Gedo,
Исках да ти пиша веднага, въпреки че тук при мен е посред нощ.
Несъмнено вече знаеш, че си избрал грешната страна в конфликта. Ибрахим Фарид е бил прав за тези американци. Откакто прочетох последното ти писмо, потърсих в интернет някои от творбите му. Той е бил визионер, изпреварил времето си, както и мъченик, да се слави името му. Не мога да повярвам, че си го познавал лично. Не мога да повярвам и че не си научил повече от примера, който ти е дал. Нима никой в Египет, освен Мюсюлманските братя, не е осъзнавал как ни използват? Приели сте тези нашественици и сте подвили коляно, макар да не са взели нито един египетски актьор за главна роля? Днес нямаше да допуснат това — в никакъв случай. Нима не сте били запознати с концепцията за етническо и културно разнообразие?
Може би те съдя твърде строго. Ти си ми дядо и по онова време си бил само с няколко години по-голям от мен. Не си разполагал с предимствата на видеоигрите и социалните мрежи, за да се образоваш.
Искрено твой в милост и състрадание,
Абу Сурор