Прости ми, ако това те поставя в неудобно положение, но говори с братовчед си, ако още е жив. Мисля, че той ще разбере.
Твой във вярата,
Абу Сурор
3 септември 2014 г.
До: Asur@protonmail.com
От: GrandpaAli71@aol.com
Алекс,
Боя се, че не мога да изпълня молбата ти и да ти изпратя пари, без да казвам на родителите ти. Не е редно. Съжалявам, ако си разочарован. В момента мога да ти предложа единствено разказа си.
С обич,
Дядо
6
Керванът ни потегли по тъмно на следващия ден и прекосихме Суецкия канал по изгрев слънце. Нефтените платформи, товарните кораби, контролните станции, редиците полупразни казарми на британската армия и увисналото британско знаме на пилона пред тях се стопяваха зад нас. Англичаните най-сетне се бяха съгласили да се оттеглят и отпечатъците на старата империя избледняваха, докато пътувахме по отсечки от набързо прокарания по време на последната война път през Синайската пустиня.
Вятърът се усили, докато кортежът ни се движеше по лъкатушещите планински пътища и после на юг към крайбрежието. Карах покрит с брезент „Лендроувър“ на британската армия, въпреки че досега не бях сядал зад волана на подобен автомобил. Във въздуха се носеше кафеникава мъгла и в началото само намаляваше леко видимостта. Но към девет часа, когато поривите станаха толкова силни, че сякаш циркуляр режеше полуострова, започнаха да се вдигат такива пясъчни вихрушки, че колите пред нас изчезваха от поглед за секунди, а понякога дори за минути. Когато бурните пориви отслабнеха и прахолякът се разсееше, хълмовете и скалите наоколо приличаха на купчини от дървени стърготини. През половин час всички автомобили спираха и мъж с маска против прах на лицето слизаше от джип напред в колоната, намираше голям камък и плисваше бяла боя върху него, за да маркира пътя, по който трябваше да се върнем.
Но докато гледах пелената от прах и черен дим от изгорели газове в страничните огледала, мислех единствено за това, което ме гонеше по петите. Новините за свалянето на Нагиб и за смъртта на шейха вече бяха плъзнали из цялата страна.
Радвах се, че се махам от Кайро. Но също така осъзнавах, че в джипа непосредствено пред нас имаше четирима военни, назначени от Насър уж да засилят охраната. А някъде назад Шериф пътуваше в един от камионите с работници.
Почти цяла нощ не мигнах, защото наум разнищвах разговора ни в кухнята. Не бях съвсем наивен по отношение на братовчед си. Осъзнавах, че това, че беше използвал името ми, за да си намери работа в продукцията, щеше да ми се отрази зле. Обаче бях с вързани ръце, защото го бяха наели, без дори да говорят с мен. Можех единствено да се надявам, че Шериф ще удържи порива си да се забърква в дребнави кавги или, още по-лошо, да заяви на всеослушание, че е част от съпротивата срещу Насър.
— Справяте се много добре, господин Хасан — обади се Сесил Б. Демил от задната седалка. — Просто дръжте курс направо.
— Благодаря, господине.
Сменях предавките и регулирах скоростта, за да не се отклоня от това, което минаваше за път в пустинята. Джипът друсаше и се тресеше, докато карахме по настлания с чакъл неравен терен. „Кой каза, че е било злополука?“ — повтаряше Шериф в главата ми и отново си спомних как беше спрял да подръпва брадата си, когато зададе въпроса.
Възможно ли беше той да знае истината?
Мисълта беше твърде страшна и се опитах да я пропъдя. Въпреки това се улових, че си търся оправдания. Нападнали ни бяха от всички страни. Само изпълнявах заповеди, когато натиснах газта. Да се измъкнем, беше въпрос на оцеляване. Но не можех да отрека факта, че заради мен една жена беше останала вдовица, а шест деца — сирачета. Колкото и здраво да държах волана, вятърът изтласкваше джипа към края на пътя, където започнаха да се редят високи отвесни скали.
В нашата религия, Алекс, има едно поверие, според което два ангела ще дойдат на гроба ти в деня на смъртта ти: Мункар и Накир. Преди да те положат в земята, ще ти зададат въпроси, за да определят къде трябва да отидеш. Един от въпросите е: „Кой е твоят Бог?“ Друг е: „Коя е твоята религия?“ Последният е: „Кой е единственият истински вестител?“ Ако отговориш правилно, ще отидеш в Рая, aljana, сред зелени ливади и водопади. Ако не отговориш правилно, ще бъдеш стиснат, докато ребрата ти се преплетат и вътрешностите ти изтекат през отворите, и ще стоиш така до края на дните, когато ще те хвърлят в ада, за да гориш за вечни времена.
Представях си, че двата ангела седят зад гърба ми, докато се друсахме напред.