Той слезе от колата, като притискаше шапката на главата си с една ръка, а с другата пазеше очите си, докато вървеше с мъка към група бедуини, които бяха спрели с камилите си край пътя и оглеждаха с любопитство колите, фургоните и камионите с техниката.
Наблюдавах как Реймънд нави и насочи камерата към господин Демил, който се опитваше да остане изправен и придържаше шапката си, докато крещеше яростно и сочеше, а бедуините държаха юздите на камилите и го гледаха озадачено.
— Не ми казвай. — Реймънд натисна копче на камерата. — Нарежда им да спрат вятъра.
— Ами — покашля се Чък, — все пак е Сесил Б. Демил.
21 септември 2014 г.
До: GrandpaAli71@aol.com
От: Asur@protonmail.com
Gedo,
Навън все още е тъмно, виждам това през двете прозорчета в стаичката, където спя с няколко други мъже на моята възраст. Скоро небето на изток ще се зазори и светлината бавно ще се разлее по целия хоризонт. Тогава ще прозвучи призивът за утринна молитва, fajr, и гласът на мюезина ще се разнесе от минарето надолу по улицата, за да ни каже, че е по-добре да се молим, отколкото да спим. За пръв път в живота си чувам жив човек да изрича тези думи, вместо да слушам запис от някой превърнат в джамия магазин, който едва се чува на фона на шума от автомобилите по Четвърто Авеню.
Реших да продължа със следващия етап от пътешествието си, въпреки че ти отказа да ми дадеш пари за билет. Разбирам те, но все пак намерих друг начин. Предпочитам да не казвам какъв точно.
Няма да ти кажа къде сме не защото ти се сърдя, че не ми изпрати пари, а защото все още сме на място, гъмжащо от неверници и потенциални шпиони.
Това обаче не ме смущава. Чувствам се спокоен и уверен в целта си. Сякаш се приближавам до мястото, на което трябва да бъда. Днес ще преминем граница също като теб. Предупредиха ни, че е възможно някои от нас да не оцелеят. Но сега, докато гледам изгрева, установявам, че не се тревожа, а мисля за теб.
Както и да е, може да мине доста време, преди отново да ти пиша.
Абу Сурор
7
Пътувахме, без да спираме, още няколко часа и малко преди залез някак успяхме да се доберем живи и здрави до първата си цел — стар лагер на „Бритиш Петролиум“ на брега на Червено море. Въпреки че основната част от филма щеше да се снима на площадка край Кайро, графикът изискваше най-напред да предприемем трудното пътуване до Синай. Господин Демил смяташе, че обруленият и безмилостен пейзаж ще придаде необходимата автентичност на библейския му разказ.
Първоначалният план беше да преспим в базовия лагер на брега, да заснемем няколко сцени сутринта и след това да се вдигнем и да се отправим към Синайската планина за по-продължителни снимки. Но господин Демил изскочи от джипа още преди да угася двигателя и изкрещя на Хенри и Чък да слизат и да се залавят за работа, а аз грабнах писалка, радиостанция и папка и хукнах след него, като се опитвах да водя бележки на английски и арабски.
— Хайде, по-чевръсто! — викаше той. — Прахосваме дневна светлина!
Повика асистент-режисьорите. Повика отговорничката за костюмите и гримьорите, за да подготвят Чък. Изтича до камиона с камерите и започна да възразява срещу нещо, размахал ръце като перки на самолет. После отиде при оператора и започна да го хока заради надвисналите над водата скали и как слабоумните отговорници за локациите е трябвало да композират по-добре снимките, които му били изпратили.
— По местата, по местата! — Режисьорът плесна с ръце и се разяри още повече. — Губим пари с всяка пропиляна секунда!
Всички се пръснаха наоколо като мравки след трохи. Извадиха камерите и кабелите. Започнаха да сглобяват релсова пътека по пясъка в посока към водата. Настройваха светломери и опъваха рулетки, докато аз тичах напред-назад и записвах цифрите, които господин Демил ми диктуваше. Въпреки това, каквото и да правехме — и колкото и бързо да го правехме, — режисьорът изглеждаше крайно неудовлетворен.
— Какво става? — попита Мона, която вървеше след мен. — Защо е цялото това бързане? Мислех си, че снимките започват чак утре сутринта.
— Естествено, той иска да започнем по-рано. — Реймънд мина между нас с камера в ръка. — Това е златното време за снимки! По залез всички изглеждат като богове, а не само маскирани като такива.
Радиостанцията ми изпращя и гласът на господин Демил се разнесе накъсано сред пукането, въпреки че стоеше едва на няколко метра.
— Господин Хасан, елате веднага тук! Трябва да поговорите с няколко от сънародниците си.
Заварих го да ръкомаха яростно на трима египтяни пред камион с оборудване. Единият от мъжете беше бивш културист на име Мустафа, а друг беше докер на име Лофти. Виждал ги бях на сбирки на Братството. Третият мъж беше Шериф.