Братовчед ми дойде, носейки чиния в отпуснатата си ръка, все едно тъкмо я беше облизал до чисто. Двамата с Мона се изгледаха със същото взаимно подозрение, което ги караше да изглеждат крайно неубедителни като влюбена двойка в студентския ми филм.
— Приятно ли беше във водата, мис Мона? — Шериф зарови пръсти в брадата си, сякаш искаше да достигне до корените.
— Да — изпъчи гърди тя. — Можеш да съжаляваш, че не се изкъпа.
Двамата отново подхванаха обичайния си начин на общуване, в който опитваха взаимно да се смутят. Той с набожността си, а тя с кокетството си. Мюсюлманският брат и дъщерята на френската актриса.
— Защо да правя подобна глупост? — подсмихна се Шериф. — Видях как Али за малко да се удави, когато хукна след теб.
— Получи се обикновено недоразумение. — Наклоних глава на една страна в опит да изкарам водата от ушите си. — Тя не беше в опасност и аз не бях в опасност. Нямаше нужда да ме спасяват.
— Много ти е приятно да показваш тялото си на мъжете, а? — Шериф извади ръка от брадата си и я протегна, сякаш се канеше да откъсне сребърното кръстче, висящо над деколтето на Мона. — Това сигурно ти служи добре като актриса.
— Моята религия ми позволява да плувам където си искам. — Тя придърпа шала по-плътно на раменете си.
— Неуважително е. Неуважително е към Бог и към самата теб като жена.
— Мога да говоря от свое име като „жена“, Шериф — сряза го Мона. — Освен това не знаех, че Бог има нужда да си му говорител.
Той отново започна да поглажда брадата си, все едно беше животинче.
— Всеки, който не е сляп, знае какво е приемливо и какво не.
— Тогава не ме гледай — изпърха с мигли тя.
Ако се бяха препирали така красноречиво, докато ги снимах, филмът ми щеше да пожъне огромен успех.
— Този разговор е безсмислен, обсъждаме нелепа тема — заяви Шериф.
— Съгласна съм. Припомни ми кой я подхвана.
Шериф ми хвърли характерния си поглед на одухотворен мъченик.
— Али, двамата с теб имаме да говорим за по-важни неща — каза той. — Но сега моментът не е подходящ.
Порив на морския бриз ме смрази до кости. Треперех, докато Шериф се отдалечаваше.
— Какво означава това? — попита Мона.
— О, знаеш го какъв е. — Изпратих го с поглед и потрих ръце. — Все иска да обсъжда нещо сериозно.
Мона цъкна с език.
— Да ти призная, все пак има едно нещо, което харесвам в братовчед ти.
— Какво?
— Това, че те обича толкова силно. За всичко останало Шериф може да va au diable. Да върви по дяволите.
Твоето поколение сигурно е свикнало с ругатните, Алекс, но по мое време те не бяха нещо обичайно. Особено за възпитани млади християнки, завършили лицей. Така се изненадах от грубия ѝ език, че за миг забравих за страховете си относно имама и кадилака.
— Понякога си мисля, че просто ти завижда — каза тя.
— За какво има да завижда точно пък на мен?
— Не знам. — Мона сбърчи нос. — Забелязах го, докато се снимахме във филма ти. В начина, по който понякога те гледаше, когато ти се смееше или се радваше на сполучлив кадър. Сякаш не му се нравеше, че ти можеш да правиш нещо, което той не може.
Огледах плажа, за да видя дали Шериф все още ни наблюдава.
— Убеден съм, че грешиш. Братовчед ми прави неща, за които хора като мен могат само да снимат филми. Иска ми се поне да се опиташ да се държиш по-любезно с него.
Отношението ми към Шериф беше започнало да се променя. Преди само ми вдъхваше страхопочитание. Сега, заради думите, че аз съм бил шофьорът, започвах истински да се страхувам от него.
Мона се обърна с гръб към Червено море, когато вятърът се усили.
— Добре, ще се постарая да се държа по-любезно. Заради теб. Но отсега ти казвам, че ще бъде трудно. Скарахме се преди малко, докато си взимах вечеря.
— За какво? — Вдигнах ръка, за да засенча очи от навяващия пясък.
— Той заяви, че не бивало да ми позволяват да пътувам с екипа и че ти влияя зле. Освен това твърди, че заради мен за малко да се удавиш, но това не е вярно, нали?
— Естествено. — Наклоних глава на другата страна. — Никой не ме е карал да влизам във водата.
— Братовчед ти е щастлив само когато се кара. А обвинява мен, че те използвам.
— Това не е честно, разбира се — опитах се да я успокоя.
— Но какво прави тук? Мислех, че не се интересува от кино.
И аз се питах същото от онази вечер в татковата кухня. Нямаше как да е обикновено съвпадение, че Шериф кандидатства за работа във филма толкова скоро след смъртта на имама. Бе използвал името ми, за да не го проучат твърде задълбочено. Другото възможно обяснение — че умишлено ме следва по петите като агент на Братството — ме караше да се чувствам отново, все едно белите ми дробове се пълнят с вода.