— Знам, че е женен — вирна брадичка Мона. — Той ми каза. Само че ще се разведе.
— Защо е говорил с теб за това? — Ревността ме изгаряше.
— Защо не? Той е свободен мъж.
— А се тревожиш, че Шериф се възползва от мен. Аз се тревожа, че ти си тази, от която се възползват.
— Нима? — попита тя сухо. — Наистина ли ме мислиш за толкова наивна, Али?
Изведнъж тя вече не беше жената, която бях изградил в съзнанието си и чиито реплики и действия можех да напиша като в сценарий. Тя щеше да постъпи както ѝ е угодно, независимо дали това щеше да ми разбие сърцето.
— По-добре да стоиш далеч от Чък, както и от Реймънд — предупредих я аз. — Те ще те покварят.
— Може би искам да бъда покварена. — Мона свали шала от главата си и тръсна къдрици.
— Не говориш сериозно.
— Защо пък не?
— Но не виждаш ли... — Вече не можех да се владея. — Помисли ли за репутацията си?
— „Репутацията“ ми ли? Знаеш ли като кого говориш, Али? Говориш като братовчед си.
— Е, понякога той е прав — заявих ядно.
— Господи, какво те прихваща? Дойдох да видя дали си добре, а ти се нахвърли върху мен.
— Имам нужда да остана сам. Много грижи ми се струпаха на главата.
— Разбирам. Надявам се всичко да се нареди. Но сега е време да се връщам при другите.
Мона си тръгна, преди да успея да се провикна след нея. Ханшът ѝ се полюляваше под спуснатия на кръста шал, а ходилата ѝ вдигаха облачета пясък.
11 октомври 2014 г.
До: GrandpaAli71@aol.com
От: Asur@protonmail.com
Gedo,
Трябва да призная, че съм много объркан, както сигурно си се чувствал и ти. Кой кого се е опитвал да изиграе? Подозирам, че всички освен теб са имали някакви тайни цели.
Натъжих се от начина, по който говориш за жената, която си обичал — мис Мона. Трябва да призная, че аз никога не съм се влюбвал. В гимназията на няколко пъти бях на косъм. Особено с Кейти Алмонтасир. Честно казано, жените ме объркват.
Чувствам се далеч по-сигурен на мястото, на което съм в момента с братята и екипировката ни. И с целите, които сме си поставили. Обещаха ми, че когато ги осъществим, ще получа покорна и всеотдайна съпруга. Е, не използваха думата „съпруга“, но в общи линии, е същото.
Не мога да ти кажа повече за дейността ни, защото е тайна. Скоро ще се съмне, а те не знаят, че все още нося със себе си стария си телефон. Но ми беше интересно да прочета за пътуването ти с екипа на господин Демил, защото аз също се готвя да потегля на пътешествие, ако е дал Бог.
Започвам да разбирам защо ми разказваш тази история. Първо си мислех, че просто се опитваш да ме накараш да се почувствам гузен и да се върна в Америка, или искаш да ме отклониш от мисията ми с някакъв безполезен житейски урок. Сега обаче си мисля, че целиш друго. Мисля, че се опитваш да говориш с мен чрез миналото, да ми покажеш кой си бил, както и че навярно не сме особено различни. Може би просто искаш да се почувстваш по-близо до мен, откакто заминах. Но не знам дали все още имаме кой знае колко общо освен кръвната връзка.
Твой в Името на Милостивия и Състрадателен Бог,
Абу Сурор
12 октомври 2014 г.
До: Asur@protonmail.com
От: GrandpaAli71@aol.com
Алекс,
Радвам се, че продължаваш да четеш книгата ми, но моля те, не се излагай на опасност, като си проверяваш телефона често, не искам да ядосаш командирите си.
Обезпокои ме обаче изказването ти за „покорната“ съпруга. Баба ти не беше ни най-малко покорна, но аз бях щастлив с нея дълги години. Съветвам те да се държиш нежно с жените и да внимаваш за какво харчиш пари. Също така внимавай кого наричаш свой брат.
Продължавам да се моля да се прибереш жив и здрав.
Твой във вяра и „кръв“,
Дядо
9
След неспокойната нощ в лагера на брега на Червено море, господин Демил засне още няколко кадъра с брадатия Чък в костюм, докато утринната светлина огряваше лицето му. След това керванът ни продължи навътре в сушата през безкрайната синайска пустош, осеяна само със скали и тук-таме по някой храсталак. Тъй като навън нямаше нищо интересно за гледане, аз се съсредоточих мрачно върху случващото се под капака на джипа: бръмченето на двигателя, щракането на скоростната кутия, тока от акумулатора. Въпреки това мислите ми се блъскаха трескаво в главата, тревожех се за разговорите, които бях провел край Червено море, и какво ще направи братовчед ми с информацията, която имаше за имама.
В средата на следобеда стигнахме до манастира „Света Екатерина“, християнски комплекс от четиринайсети век, разположен в подножието на планината, която местните наричат Моисеевата планина, а всички останали наричат Синайската планина. Отивахме там, за да заснемат сцената, в която Моисей изкачва планината, за да получи заповедите от Бог.