Страхувах се, че са ме примамили на лодката, за да ме нападнат като вероотстъпник. Но братя, които виждах за пръв път, станаха, за да ми стиснат ръка, а самият професор, който не демонстрираше физически прояви на топлота, ме прегърна, както никога преди. Вместо да говорим за западна литература и филми, както едно време, сега говорехме за свещените текстове и законите на нашата религия. Не помня всичко, което обсъждахме, но осъзнах какво съм изпуснал, докато преследвах миража за пробив в киното. Усещах, че принадлежа към една общност, че се намирам у дома си в семейството на братята, усещах, че имам „цел“, както се беше изразила Мона.
— Вече не харесвам почти нищо в християнската Библия — каза професорът след края на сбирката, когато дойде при мен и Шериф и ни прегърна. — Но винаги съм обичал историята за блудния син. Каквото е изгубено, ще се намери.
Затова много се изненадах, когато братовчед ми дойде при мен на кея и ми каза, че на другия ден ще ме закара на снимачната площадка в Бени Юсеф, защото отново започвам работа в продукцията на „Десетте Божи заповеди“.
— Какви ги говориш? — стъписах се аз. — Това не е възможно. Господин Демил лично ме уволни.
— Няма значение — сви рамене братовчед ми. — Откакто работя там, той уволни и върна на работа поне трима души. Явно това е обичайна практика за тези кинаджии.
Кимнах, защото бях виждал подобни практики и при снимките на египетски филми. Дори си имахме израз по този повод: „Отнесен от вихъра, но довян обратно“.
— Съгласиха се да ти дадат втори шанс — обясни Шериф. — Само че на по-ниска длъжност. Сам ще трябва да си проправиш път нагоре.
— „По-ниска длъжност“ ли? — учудих се аз. — Нима има по-ниска длъжност от това да разнасяш стола на режисьора?
— Ще се наложи да вършиш две работи за по-малко пари, за да... — Шериф се смълча, докато търсеше правилния израз на английски. — За да спечелиш отново доверието на Сесил Б.
— Шегуваш ли се?
— Баща ти е по шегите. — Шериф поклати неодобрително глава. — Виж, уредих да те включат в моя екип. Ще идваш два пъти седмично, за да помагаш с техническата поддръжка и боядисването. През останалите три дни ще работиш при мис Мона и онзи евреин като носач на оборудването за документалния филм, който снимат.
Едва чувах плискането на реката в кея от прикипелите в главата ми мисли.
— Кой предложи това? По-скоро бих предпочел да се боря с потния Мустафа.
— Идеята беше моя — каза Шериф. — А мис Мона охотно се съгласи, когато ѝ я споделих.
— Говорил си с Мона?
— Да. — Той започна да подръпва брада. — Заради теб съм готов да се престоря, че ми е приятно да общувам с нея. Откога ти повтарям, че съм по-добър актьор, отколкото си мислиш?
— Тя какво каза?
— Успях да се възползвам от гузната ѝ съвест. — Шериф се изсмя и прикри уста с длан. — Гузно ѝ е, защото я наеха на работа благодарение на теб, а теб те уволниха. Обеща да говори с евреина Реймънд и да го убеди да приеме. Въпреки че нямал особено желание.
— Не се и съмнявам!
Вярно, може да се каже, че го бях спасил от падане на скалите, но Реймънд имаше предостатъчно причини да се чувства неспокоен покрай мен.
— Не знам, Шериф. Защо пак да се хващам на работа там? Сам ми каза, че си пропилявам живота и вредя на каузата ни, като общувам с тези неверници.
— Шегуваш ли се? — подсмихна се той. — Като част от екипа на документалния филм, ще получиш достъп навсякъде. Ще снимате във военновъздушни бази, във военни поделения, в монетния двор на Египет и в личния кабинет на Насър. Така ще можеш да ни докладваш кога планират нападението срещу Мюсюлмански братя. Наши източници твърдят, че това ще се случи скоро.
— Защо му е на Насър да споделя подобни неща в мое присъствие?
— Не се подценявай, Али. Можеш да бъдеш много убедителен, когато поискаш. Видях те как излъга, за да те вземат за личен асистент на режисьора.
— Това беше различно — изчервих се аз засрамено. — Тогава просто убедих няколко американски кинаджии, че имам нужния опит. Насър ръководи всички военни и разузнавателни дейности.
Братовчед ми отново ме сграбчи за ушите и притисна загрубялото си от молитви чело в моето, което беше напълно гладко.
— Имай вяра в Бог и в братята си. Не си сам.