След като каза това, другите братя излязоха от къщата лодка и дойдоха да ми стиснат ръка. Приятно ми беше, че ме потупваха по гърба и раменете, приеха ме в редиците си и ми дадоха да разбера с жестове и думи, че вече съм един от тях.
— Все пак не разбирам как са ме взели обратно на работа, след като господин Демил лично ме уволни. Едва ли се дължи на факта, че Мона се е примолила на Реймънд.
— Не се дължи на това — призна Шериф. — Наложи се и аз да увещавам някои хора.
— Ти ли? Как?
— Говорих с този господин Чък, който играе пророка Муса. Той ми каза, че в началото не те харесвал, но му станало жал заради начина, по който те уволнили.
— Чакай малко... Сприятелил си се с Чарлтън Хестън?
— В известен смисъл. — Вместо да подръпне брада, Шериф я приглади гордо. — Казах му, че съм бил войник, и се заприказвахме за оръжия. Той има много задълбочени познания по темата.
— Да, внимавай. Разказваше, че е запален ловец.
— И за това си говорихме — ухили се братовчед ми. — Честно казано, след като го опознаеш, разбираш, че не е чак толкова лош.
13 януари 2015 г.
До: GrandpaAli71@aol.com
От: landocal@protonmail.com
Дядо,
Нали ти казах, че известно време няма да ти пиша? Но пък предполагам, че е нормално да се разтревожиш. Затова използвам този нов имейл адрес, за да ти съобщя, че в момента съм добре.
Не мога да пиша много дълго, нито да ти кажа къде съм и с какво се занимавам. Но Аллах ми е свидетел, аз съм с моите братя и се радвам на усещането, че имам някаква цел. Радвам се, че разказът ти се раздвижи. Започвах да се чудя защо изобщо го чета. Разбирам обаче защо твърдеше, че си минал по същия път като мен.
Най-интересни ми бяха опитите ти да влезеш във форма, защото аз правя същото. Направо няма да ме познаеш, ако ме видиш сега! Свалих десет килограма мазнини и качих десет килограма мускули, защото спрях да ям вредната американска бърза храна и започнах да тренирам. Откакто пристигнах, всеки ден тичам по осем километра с останалите. Мога да правя почти петдесет лицеви опори, без да се задъхвам или да спирам от изтощение, както в гимназията, когато ме скъсаха по физическо и трябваше да компенсирам с високи оценки по другите предмети, за да се дипломирам. Катерим се по въжета и вдигаме тежести, а другата седмица продължаваме интензивните тренировки с оръжие. Казаха ми, че скоро ще ме запознаят с бъдещата ми невяста.
Можеш да кажеш на мама и татко, че съм добре. Но моля те, напомни им, че няма да се завърна повече и че трябва да се примирят с това.
С уважение,
Абу Сурор
12
Шериф ме взе рано на другата сутрин, но вместо да отидем на молитва, продължихме с колата покрай игрището за голф и пирамидите, докато от двете страни на пътя, докъдето стигаше погледът, не остана да се простира само пясък, набразден леко от далечните спомени, че преди хилядолетия се е намирал под вода. В непреодолимата ми скръб и копнеж по Мона, започнах да виждам женски извивки в дюните, сякаш Бог бе изпробвал идеята за женствеността в този пейзаж, преди да я облече в човешка форма.
Канех се да питам Шериф дали не пътуваме в грешна посока, когато на двайсетина километра от Кайро от пясъка се издигна огромен фараонски град – като боен кораб, изникнал неочаквано насред пустинята.
Широк булевард, обрамчен от шестнайсет бели сфинкса, водеше до двукрила порта, която беше най-малко трийсет и пет метра висока и широка около четиристотин метра. Вдигнах очи и я погледнах с усещането, че всеки момент кракът на Кинг Конг ще ме настъпи и ще ме смаже. Високият таван с почти лилаво небе се поддържаше от пилони, боядисани в ярки жълти и сини нюанси, изобразяващи ловни сцени и крале с колесници, пускащи стрели към слънцето. От двете страни на входа имаше две идентични статуи от черен мрамор на фараони, които седяха и се взираха спокойно напред, сякаш виждаха ясно края на света.
Портата се отвори и през нея се изниза колона от теглени от коне колесници. Изглеждаха като излезли от страниците на детска книжка с приказки. Бели и кафяви жребци теглеха златни кошове на колела, докато мъже с бронзови шлемове и нагръдници плющяха с камшици в прахта. Втурнаха се към нас като брънки на безкрайна верига, но тогава завиха рязко. След тях се движеше бял джип „Форд“, а от страничния прозорец висеше Сесил Б. Демил и трескаво крещеше указания с мегафон, докато египетският ми заместник превеждаше.
— Дръжте ги! Препускайте, дявол го взел! Препускайте така, сякаш работата ви зависи от това!
— Какво става? — попитах аз.
— Просто поредната репетиция. — Братовчед ми наби спирачки, за да не връхлетим сред хаоса. — Подготвят мащабна сцена от Изхода с многобройни статисти, която ще снимат другата седмица.