— Какво ще стане, когато пристигна там?
— Един английски войник е готов да работи с нас — срещу определена сума. Твърди, че има достъп до запалителни моливи.
— Какво е това?
— Закъснители. — Видя недоумението ми и сниши глас. — Вместо дълги фитили, свързани с детонатор, това са компактни устройства, които можеш да настроиш кога да се задействат.
— Колко ще загазя, ако ме заловят?
— Не се тревожи. Едва ли наблизо ще има пазачи, за да те видят. Планирали сме нещо за отклоняване на вниманието. Най-сетне получихме разрешение, тъй че ще ни гледат как маршируваме по улиците в чест на мъченическата смърт на имама. Освен това не купуваш точно експлозиви. Тези устройства трябва да се свържат с детонатор, за да предизвикат взрив. Не могат да те арестуват за това, че ги носиш в себе си. Просто ми трябва човек, на когото мога да се доверя, че няма да избяга с парите.
Платформата вече не се люлееше на вятъра. Но вътрешно аз още потрепервах. Особено когато погледнах надолу и видях Реймънд да слага ръце на раменете на Мона и да я завърта като камера, за да снима нещо друго.
— Наистина ли мислиш, че ще се справя?
Шериф сложи ръка на сърцето си.
— Виж, Али, още от малък разправяше, че искаш да бъдеш като каубоите и войниците от филмите. Сега имаш този шанс. Можеш да допринесеш за свалянето на лицемера Насър. А когато напишат историята на нашето време, имената ни ще бъдат почитани и теб ще те помнят като герой.
— Иска ми се да имах твоята увереност.
— Ние ще победим — увери ме Шериф. — Ще ни почитат. Въпреки всичко американците дори ще направят филм.
— За тази атака ли? Нима мислиш, че ще покажат собствения си грандиозен декор в пламъци?
— Със сигурност — кимна той. — Ще го показват по целия свят като онзи дирижабъл, който се взриви. — Отиде до стълбата и тръгна да слиза. — Довери ми се. Ако от взривовете могат да се изкарат пари, веднага ще започнат да продават билети.
3 февруари 2015 г.
От: GrandpaAli71@aol.com
До: landocalr@protonmail.com
Дядо,
Иска ми се двамата с Шериф да можехте да видите къде се намирам сега. Тук е истински рай.
Цялата въоръжена съпротива е изтласкана и войниците на фараона се разбягаха, защото са страхливци. Дойдохме в един град, който нямам право да назовавам, и го преобразихме за нула време. Черното знаме на групировката ни се вее на градския площад. Също като братовчед ти, засега работя в Отдела за насърчаване на добродетелта. Всички обекти, в които се продаваше алкохол под масата, вече са затворени. Затворени са и магазините, които продаваха компактдискове и дивидита със западни извращения. Сега гласът на мюезина ехти от минаретата и песните на Джей-Зи и Бионсе вече не се чуват. Всички мъже си пуснаха бради, а жените вече се покриват от глава до пети с бурки. Няма как да видиш дори оголен глезен! Другата седмица, когато най-сетне се запозная с обещаната ми невяста, ще се погрижа тя да се облича по този благочестив начин.
Взехме военно оборудване, донесено от нашите врагове и изоставено от армията в Ирак. Невероятно е. Другарите ми, които идват от всички части на света, много се забавляват да изстрелват артилерийски снаряди и да правят кръгчета с джиповете. Обещават ми скоро да дойде и моят ред.
А, да, също така затворихме всички кина. Тук никой скоро няма да гледа „Тор“ или „Капитан Америка“, уверявам те. Влязох в прожекционната заедно с другите и видях как конфискуват и изгарят филмите.
Интересно обаче, че споменаваш за приятеля си Мустафа. Тук това име е много разпространено, но американското ми възпитание беше толкова покваряващо, че все го четях като Муфаса — името на бащата от глупавото анимационно филмче „Цар лъв“. Слава на Аллах, че започвам да забравям за всичко това.
Дано нямаш нищо против, но споделих част от разказа ти с братята си по оръжие.
Да ти кажа честно, много от тях бяха негативно настроени към теб в началото. Както знаеш, всеки, който не участва в борбата, е враг на вярата ни. Едва ли е нужно да добавям, че някои от решенията, които си взел, биха опозорили всяко семейство. Но сега, след като разказът ти тръгва по праведния път, виждам, че си се опитал да изкупиш вината си, като направиш нещо значимо заедно с братовчед си.
Използвах тази възможност и за да покажа някои откъси на командирите, които по принцип строго забраняват комуникацията с външни хора. Но когато им казах, че си участвал в qisas — принципа за равносилно отмъщение, те пожелаха да научат повече. Затова ми позволиха да ходя в интернет-кафенето в най-близкия град (нямам право да ти кажа името му) и да принтирам няколко страници от разказа ти, за да го прегледат цензорите. Слава богу, можем да продължим да си пишем.