П.П. Някои от приятелите ми обичат да четат разказа ти на глас. Особено когато твърде много хора се струпат, за да играят Call of Duty или Grand Theft Auto IV на разнебитения „Плейстейшън“ в къщата, в която се настанихме. Струва ми се, че някои от тях го правят, за да ме засрамят. :)
Твой, в триумфално завоевание,
Абу Сурор
4 февруари 2015 г.
До: landocalr@protonmail.com
От: GrandpaAli71@aol.com
Скъпо внуче,
С тревога забелязвам, че започваш да говориш като фанатик. Натъжих се, когато прочетох как се отричаш от толкова много неща в предишния си живот. Най-вече защото като малък толкова обичаше да сядаш в скута ми и да гледаме заедно „Цар лъв“.
Но писмото ти ми напомня как аз започнах да се увличам в каузата. Болезнено и много обезпокоително е колко много от себе си виждам в теб. Иска ми се да можех да кажа нещо, което да промени мнението ти. Но понякога си мисля, че опитите на старите да говорят с младите са все едно мъртвите да се опитват да говорят с живите.
Благодаря ти поне за вестта, че си добре. Моля те, пази се и пиши пак.
Твой в скръб и състрадание,
Дядо
13
Изведнъж безсмисленият ми и сервилен живот придоби смисъл. Станал бях таен агент като в английските шпионски романи, които баща ми четеше. След като приключих работа за деня, се прибрах вкъщи и си облякох сако с червена носна кърпичка в джоба на гърдите, както ме беше инструктирал Шериф, после отидох на рецепцията в „Мена Хаус“, за да взема парите и адреса, на който трябваше да се срещна с англичанина.
В плика, оставен за мен, имаше хиляда и петстотин египетски лири. Но вместо затънтеното място, където братовчед ми беше казал, че ще се проведе срещата, в кратка бележка пишеше, че първоначалното място е било компрометирано и вместо това трябва да отида в нощен клуб „Пирамидите“ малко по-надолу по улицата.
Това ми се стори едновременно чудесна и ужасна идея. От една страна, клубът се посещаваше от много хора. От друга страна, клубът се посещаваше от много хора. Преди заведението беше любимо място на крал Фарук. Говореше се, че египтяните не обичали да водят там жените си, за да не ги забележи монархът и да поиска да му правят компания. Също така обаче клубът се посещаваше от много туристи и чужденци, затова нямаше да предизвикам съмнения, ако се срещна там с чужденец.
Реших да надзърна вътре, за да преценя доколко е безопасно. Малко след осем вечерта „Пирамидите“ вече беше толкова пълен, че никой не ми обърна внимание, когато застанах на входа. Клубът имаше външна градина, където през лятото се сервираха напитки и се провеждаха концерти, а вътре имаше маси, столове, бар, водопад и дансинг, който можеше да се повдигне и да се превърне в сцена. Във въпросната вечер клубът беше пълен с музиканти със слънчеви очила и червени елеци, които изпълняваха египетски и американски популярни мелодии в ритъма на местния фолклор. Завеса от мъниста се раздели и на дансинга излезе мис Фатима, кючекчийката, която видях в „Семирамида“. Голите ѝ ръце, нагиздени със златни гривни, бяха отпуснати до тялото и тя спря неподвижно, за да остави напрежението да се покачи и публиката да огледа пищното ѝ и оскъдно облечено тяло, с което щеше да се погрижи за доброто настроение тази вечер.
Всички впериха очи в нея. С изключение на един блед и изтерзан на вид мъж с килнат настрани фес и рехави мустаци. Той ми помаха от странично сепаре, сякаш беше смъртно ранен, а аз бях шофьор на линейка.
— Ей, ей, ей! — провикна се. — Насам, момче.
Две-три глави се обърнаха, въпреки че в този момент мис Фатима поклати ханш. Осъзнах, че ще привлека повече внимание, ако си тръгна, затова се отправих към мъжа.
— Вие ли сте господин Абдул? — попита той малко по-кротко.
Това беше злощастното кодово име, което Шериф ми беше дал заедно с инструкциите да си сложа червена кърпичка в джоба.
— Можете да ме наричате Невил. — Мъжът дръпна силно от наргилето на масата. — Като Чембърлейн, макар това да не е истинското ми име.
— Господине, не мислите ли, че е по-добре да проведем срещата по друго време и на друго място?
— А, тази няма да стане, Абдул. — Той издиша към мен ухаещ на портокал пушек, придружен със силен мирис на уиски. — Нямам намерение да се срещам с теб в някоя тъмна уличка, където да ми счупят главата. Ако ще вършим работа, трябва да я свършим сега, момче. Седни.
Седнах в сепарето срещу него, докато музикантите подхванаха арабска версия на музиката от филма „Третият човек“, която беше популярна по онова време.