— Както кажеш...
Невил използва памучна салфетка, за да изсекне месестия си нос, и в същото време ми подаде скришом увит във вестник пакет под масата и взе плика с парите.
— Е, това е, момче — каза той. — Дванайсет британски пособия за писане директно от доставките, които пристигат в Судан.
Братовчед ми беше обяснил, че в пакета има медни пръчици, които играят ролята на закъснители. Когато се наклоняха под определен ъгъл, те отделяха киселина, която до десетина минути стигаше до капсул-детонатора, задействаше го и предизвикваше силна експлозия. Понечих да стана.
— Почакай малко, Абдул. Няма да си тръгнеш, преди да преброя мръсните пари и пръстите на ръцете си. Имате репутация, че крадете всичко, което не е заковано за земята.
— Аз се канех да кажа същото за британците, господине.
Прекъснаха ни шум сред тълпата и аплодисменти. Мис Фатима беше слязла от сцената, приближила се беше към нас и сега разкърши пищния си корем пред очите ми и ме подкани да танцувам с нея.
Аз вдигнах ръка пред лицето си в опит да се откъсна от омагьосващата гледка на ханша ѝ. Но чух смях и ръкопляскане. Юл Бринър и американските му приятели изглежда се забавляваха от сценката на съблазняване. По-голяма беда не можеше да ме застигне. Особено когато Мона ме видя.
Исках да ѝ кажа, че не съм дошъл в бара, подтикван от похот, и че въпреки всичко, което се случи, на света няма друга жена, която да желая като нея. Но тогава хладният и потен корем на мис Фатима докосна бузата ми, тя понечи да ме хване за ръката и Мона извърна очи, сякаш се срамуваше от мен.
— Да знаеш, момче, на кея в Брайтън не те съблазняват така. — Невил плесна похотливо с ръце и изръмжа гърлено.
Отказах с поклащане на глава, а мис Фатима се нацупи кокетно и се отправи кръшно към масата на Мона с подрънкване на цимбали.
— Работата ни приключи — казах аз.
Мис Фатима увещаваше Мона да стане да танцува с нея, докато всички останали тропаха с крака и подсвиркваха.
След бурните подкани на мъжете около нея, Мона се изправи и застана срещу кючекчийката. Косата ѝ беше прибрана назад и носеше бежова ленена рокля, която изглеждаше много скромна на фона на разгулната обстановка. Тя залюля бедра и разкърши рамене в такт с музиката, но забелязах изражението ѝ. Опитваше се да се забавлява или поне се опитваше да внуши на заобикалящите я мъже, че се забавлява. Но всъщност правеше насила нещо, което нямаше желание да прави. Когато очите ѝ се спряха върху мен за по-дълго, отколкото беше необходимо, изпитах странното чувство, че ме моли за прошка.
— Трябва да тръгвам. — Станах и пъхнах пакета под сакото си.
— Е, върви тогава. — Невил отново захапа наргилето. — Приятно изкарване по време на новата революция. Подобен успех заслужава да се повтори, нали?
Излязох с бърза крачка и се озърнах, за да се уверя, че мъжете със зле скроените костюми не са ме последвали. После отидох в „Мена Хаус“ и изпих две чаши вино на бара, за да се успокоя, като притисках пакета с лакът към гърдите си.
След това тръгнах с бърза крачка към вкъщи в студената пустинна нощ, притеснен, че моливите може да се възпламенят и да подпалят ръкава ми. Полумесецът огряваше Сфинкса. Чувах шепота на древни интриги в шумоленето на пясъка. Няколко приятели на баща ми седяха навън, играеха домино и пушеха наргиле. Кротки хора, които денем работеха като сервитьори и пикола в „Мена Хаус“ и ни помагаха, когато майка ми почина. Но тази вечер само им кимнах, преди да си събуя обувките и да вляза в къщата, където ме посрещна свистенето на чайник в кухнята.
— Али, ти ли си? — провикна се татко. — Би ли ми донесъл чайника? В банята съм и водата изстива.
— Един момент.
Отидох в стаята си и скрих пакета под дъска на пода под леглото, после взех свистящия чайник от кухнята. Татко лежеше със сбръчкана кожа във ваната, кафявите му очи едва се виждаха под клепачи с размерите на шапчици на гъби, а раменете му бяха прегърбени от цял ден носене на чанти със стикове.
— Направо го изсипи — каза той. — Цялото тяло ме боли.
Започнах да сипвам водата малко по малко, като се опитвах да не обръщам внимание на полупразната бутилка с уиски „Джони Уитакър“ зад ваната.
— Как прекара вечерта, Али?
— Добре. А ти?
Татко се смъкна по-надолу във водата.
— Днешният ден мина добре. Господин Лорънс Маколи от компания „Стандард Ойл“ игра срещу двама господа от „Охайо Уелдинг“. Той отбеляза „орел“ на единайсетата дупка. След това ми остави бакшиш от десет египетски лири...
— Татко, стига си дърдорил — срязах го аз. — Видях те в бара. Знам, че и ти ме видя.
Той се хвана за страните на ваната и понечи да се изправи.