— Няма нищо лошо в това да излизам с клиенти след работа, ya ibni. Те са ми приятели.
— Не са ти приятели, а клиенти.
Изпитвах отвращение. Повече от трийсет години този скромен човек подаваше стикове на играчи, които нямаха и капка от неговия талант на игрището, правеше им комплименти за лошата техника и им благодареше за мизерните бакшиши. Не се оплака, когато жената на един от тях мина небрежно с количката за голф през десния му крак и остави два от пръстите му деформирани за цял живот. В Америка вероятно един ден щеше да стане богат като героите си Боби Джоунс и Бен Хоган. Ръцете му бяха слаби, почти мършави, но когато замахнеше със стика, топката се издигаше във висока арка над пирамидите и изчезваше на ослепителната светлина на слънцето, преди да падне точно там, където я беше насочил. Накрая завършваше с малки, прецизни удари като истински виртуоз. Колко пъти го бях гледал на игрището, озадачен от търпението му и изнервен от бавния ход на играта, но в същото време замечтан да намеря призвание, което да ми носи същото удовлетворение, което голфът му носеше на него.
Сега бях намерил това призвание и то ме караше да гледам на баща си с пренебрежение.
— Видях с какви жени беше в клуба, татко. Знам с какво се занимават.
Той се вцепени.
— Не е каквото си мислиш...
— Точно каквото си мисля е — заявих с отвращение. — Ти само посредник ли си, или си и клиент?
— Не ми дръж такъв тон, Али.
— Ще ти държа какъвто тон искам.
— Да не си посмял! — Очите му пламтяха. — Нямаш право.
Млъкнах. Малко се стъписах, когато ми се скара. Въпреки всички беди, които бяхме преживели, никога не го бях виждал да избухва. Гледката беше страшна, защото беше таил гнева си и сега той избухна като закъснителите, които бях скрил под дъските на пода.
— Нали знаеш, че да си сутеньор, е грях? – Опитах се да се овладея. — Как може да вършиш подобно нещо?
— Правя го заради теб, habibi — засегна се той и отказа да ме погледне в очите.
— О, не се опитвай да ми прехвърлиш вината. Сигурно с допълните пари си купуваш алкохола, който пиеш. А дори не е първокачествен.
— Не го правя заради алкохола. Не пия толкова много.
— Добре. Залъгвай се, щом искаш. Виж докъде се докара. Да продаваш на чужденци телата на нашите жени...
— Направих го, за да ти помогна.
Той плесна водата с длани и оплиска лицето и панталоните ми.
— Глупости! — Отскочих назад. — Намираш си оправдания, защото нямаш смелост да поискаш по-големи бакшиши.
— Не, Али. Не го правя заради себе си. Опитвам се да припечеля достатъчно, за да ти помогна да заминеш за Америка.
— Лъжеш.
— Не лъжа. — Той вдигна глава, а гневният му поглед стана още по-хладен и твърд. — Правя го, за да завържа познанства с хора, които биха могли да ти помогнат. Някои от клиентите ми работят в киното. Защо мислиш, че ти помогнаха да си намериш работа в продукцията? Защото ги съветвам с какъв стик да играят ли?
Грабнах прокъсана кърпа, за да се подсуша.
— Не искам повече да ги молиш за помощ. Греховно е.
— Откога разсъждаваш по този начин?
— Откакто се събудих. — Хвърлих кърпата на пода, но веднага я вдигнах и я окачих на закачалката. — Вече не се нуждая от връзки. Мога сам да се оправям.
Отидох до шкафа с кърпите и му занесох две чисти, за да се подсуши. Те бяха от кърпите, които майка ми носеше от „Мена Хаус“ преди години. Друг повод за срам. В страната си произвеждахме първокачествен памук и разполагахме с най-добрите тъкачи в света, а позволявахме на чужденци да поставят инициалите си върху него.
— Между другото кой беше онзи тип, с когото те видях в клуба? — попита баща ми по-спокойно.
— Няма значение, татко. Не беше важно.
— На мен ми се стори, че водите много сериозен разговор.
— Той е продуцент. Филмов продуцент. Вече си търся друг ангажимент, след като този приключи.
Татко впери в мен воднистите си кафяви очи, в които вече не се четеше гняв, а тъга. Знаеше, че го лъжа, както той ме беше излъгал.
— Добре — каза той. — Може би това ще ти отвори друга възможност. Ако работата с господин Демил не потръгне.
Кимнах. Баща ми беше простичък човек, но не беше глупав.
Той вдигна ръка и ме стисна за китката здраво, както стискаше стиковете за голф.
— Не се тревожи, Али. Мисля, че в крайна сметка всичко ще се нареди.
Опитах се да се отскубна, но хватката му беше твърде силна.
— Защо си толкова сигурен? — попитах.
— Защото ти не си като братовчед си. — След миг ме пусна. — Ти си добро момче. Знаеш как да бъдеш щастлив и доволен. Помня как майка ти те водеше на кино, когато беше малък. Иска ми се да те видя отново да се усмихваш по същия начин.