— Простете, госпожице Салем — каза той. — Вие не бяхте част от екипа, който ни посети миналия път, затова навярно не знаете какво обсъждахме тогава.
Вдигна очи от папката и ми хвърли поглед, който не оставяше съмнение какво има предвид.
— Господин генерал, при цялото ми уважение. — Реймънд духна върху обектива на камерата. — Няма ли опасност по този начин само да налеете масло в огъня?
— Какво по-точно имате предвид, господин Гарфийлд? — попита Амер и затвори папката.
— Напълно разбираемо е да бъдете особено бдителни. — Реймънд извади носна кърпичка от джоба на гърдите си и избърса замъглената леща. — Но нима не е възможно враговете ви да искат точно това? Да провокират министър-председателя да действа като диктатор, за да оправдаят собствената си агресивна реакция?
— Трябва да разберете, че се намираме в тежка ситуация — отвърна генералът. — Министър-председателят се опитва да превърне Египет от монархия в република за по-малко от едно поколение време. Когато това се е случило във Франция, са използвали гилотина. — Удари ъгъла на папката в крайчеца на бюрото със силно туп. — Дори във великите Съединени американски щати революцията е била кървава. Тук се опитваме да пипаме деликатно. И да използваме вашия снимачен екип. Само че понякога е важно да покажем, че сме готови да действаме и с железен юмрук.
Забелязах, че техниците са излезли от стаята и бяхме останали само четиримата — Мона, Реймънд, Амер с папката в ръка и аз — под горещината на мощните прожектори. И разбира се, Насър, който владееше изкуството да оказва още по-голямо въздействие с отсъствието си.
— Затова се наложи през последните няколко дни да затегнем мерките за сигурност. — Амер ни огледа един по един като погребален агент, който взима размери за ковчези. — Враговете ни си мислят, че ще се скършим при продължителен натиск. А след това ще заграбят властта в последвалия хаос. Затова трябва да внимаваме кого допускаме до себе си. Помолих разузнавателните служби да проверят миналото на хората, които работят за господин Демил. Изглежда, Мохамед Нагиб не ги е проучил достатъчно задълбочено.
Той отвори папката и започна да прелиства страниците по-бързо. Страх се прокрадна под привидното ми спокойствие.
— Нали не намеквате, че имате подозрения към някого от екипа ни? — попита Реймънд.
— Задаваме въпроси, които е трябвало да бъдат зададени по-рано. — Амер спря да прелиства и вдигна папката към очите си. — Мис Мона. — Придаде си озадачен вид. — Баща ви Набил Салем е бил близък до предишния режим, нали?
Потреперих като изправен за разстрел човек, който тъкмо е видял съседа си застрелян без предупреждение. Мона, която по принцип се движеше много грациозно, се олюля леко на високите си токчета.
— Ако имате предвид крал Фарук, да, вярно е — каза тя, след като се замисли за миг, за да си припомни английския език. — Но баща ми се закле във вярност пред Съвета на революционното командване. Все още има дипломатически връзки във Франция, които биха могли да са полезни за вашата администрация.
— А вие на кого сте предана? — попита генералът. — На баща си, или на страната си?
— Едното не изключва другото. — Мона закри часовника „Картие“ на китката си. — Всички сме предани на Египет.
— Дали е така? — Амер не изглеждаше никак убеден, докато прелистваше на друга страница. — Ами вие, господин Гарфийлд?
— Какъв е въпросът? — Реймънд спря да чисти обектива.
— Името ви винаги ли е било Гарфийлд? — Генералът се взря по-внимателно в него. — Държавният департамент не успя да ни предостави акта ви за раждане. А паспортът ви е издаден едва през 1952 година.
— Защото съм роден в Германия — отговори Реймънд. — Истинското ми име е Горфайн. Смених го, както правят много хора в киноиндустрията. Истинското име на Кърк Дъглас например е Исур Даниелович Демски. Истинската фамилия на Пол Муни е Вайсенфройнд. Джийн Харлоу...
— В нашата страна не правим така — прекъсна го Амер. — Тук хората са тези, за които се представят. А когато си сменят името, искаме да знаем каква е причината. Особено преди да ги допуснем да влязат в страната ни.
— Не съм правил опити да заблуждавам никого, генерале. — Реймънд прибра носната кърпичка в джоба. — В последния момент заместих друг човек, който господин Демил реши да уволни. Представих всички документи, които ми бяха поискани.
— Въпреки това се чудя. — Амер отново насочи внимание към папката. — Тук пише, че сте служили в свързочния корпус на американската армия по време на войната с Германия. Как е било възможно това, щом сте роден в Германия?