— Почакай — каза той. — Трябва да обсъдим нещо.
Заведе ме обратно в каютата, където Мустафа отново извади револвера от колана си, хвана го за дулото и ми го подаде.
— Носи го утре, когато тръгнете за Александрия — каза професорът.
— Не. Не мога. — Скръстих ръце пред гърдите си и пъхнах длани под мишниците си. — Ами ако ме претърсят?
— Няма да те претърсят, щом си със снимачния екип — каза Мустафа и продължи да тика оръжието към мен. — Освен това ще ви допуснат близо до сцената.
Отново ми се догади и извърнах глава.
— Невъзможно. Та аз едва успях да застрелям животно от един метър разстояние.
— Не говори глупости — изсмя се злобно Осман. — Нямаме ти никаква вяра, че ще натиснеш спусъка. Ще те намеря, след като ни позволят да се приближим до зоната за официалните лица, и ти ще ми предадеш оръжието скришом. Аз ще се погрижа за останалото.
— Няма да се получи — заявих аз. — Насър и Амер вече са затегнали мерките за сигурност. Какво стана с плана за взрива на снимачната площадка?
— Решихме да го отложим, защото ни се предостави тази възможност — обясни професорът. — Кога пак ще имаме късмета фараонът да излезе пред четвърт милион души на площад „Маншея“?
— А ако откажа?
Всички ме зяпнаха. Чух плискане и усетих неприятна миризма. За миг си помислих, че идва от мен. Тогава осъзнах, че мирисът е от трюмната вода, събрала се по дъното на лодката.
— Али ефенди. — Професорът дойде при мен и постави ръка на гърдите ми. — Баща ти още е жив, нали?
— Да, ostazi.
Той се усмихна с разкривените си зъби.
— Братовчед ти ми каза, че е замесен в някакви нечисти сделки с жени. Вярно ли е?
Вцепених се.
— Баща ми работи на игрището за голф в хотела. Друго не знам.
Мустафа и Осман се побутнаха с усмивки, при което лодката се разклати. Несъмнено добре знаеха какви са тези нечисти сделки с жени от личен опит.
— Трябва да отвориш очи — каза професорът. — По един или друг начин Насър ще бъде свален от власт и Нагиб ще се завърне. А когато това стане, ще въведем шариата и ще наказваме строго всеки, който е участвал в експлоатирането на жени и техните тела. Разбираш ли?
— Нали не заплашвате член на моето семейство, ostazi? — умолявах го да ми каже, че не съм го разбрал правилно.
— Само ти казвам какво най-вероятно ще стане. — Потупа ме по гърдите. — Освен ако няма смекчаващи вината обстоятелства, които да издействат на баща ти помилване.
Хванах го за китката, за да го спра.
— Но как ще оправдаете подобно нещо?
— Лесно. — Професорът се отдръпна. — Можеш да намериш оправдание на всяка страница религиозен текст, писана някога, ако извъртиш думите достатъчно. Само че сега е различно. Борим се срещу властването на хора над хора, защото власт над хората може да има само Бог.
— Въпреки това мисля, че допускате голяма грешка — казах, макар да знаех, че е безсмислено.
Има нещо, което съм научил от живота си и в Америка, и в Близкия изток: не можеш по никакъв начин да промениш мнението на човек, който е уверен, че оръжието му е заредено и Бог е на негова страна.
Мустафа затъкна револвера в колана ми.
— Този път не предизвиквай пътнотранспортни произшествия. Ако е дал Бог, всичко ще мине по вода и утре фараонът ще умре.
3 април 2015 г.
До: GrandpaAli71@aol.com
От: SeekerAL@protonmail.com
Дядо,
Писмото ми ще бъде кратко, защото нямам време. Използвам друг криптиран адрес, защото искам да се посъветвам с теб.
С жена ми нещата никак не вървят. Шайма е само на четиринайсет и е езидка4. С по-малката ѝ сестра били взети от една вражеска групировка край планината Синджар до границата със Сирия и продадени на нас. Предполагам, че в Щатите биха нарекли това отвличане. Сега тя трябва да ми бъде... секс робиня. Командирите ми цитират най-различни стихове от Корана и хадисите, за да оправдаят подобна постъпка, но аз не съм сигурен, че Пророкът е имал точно това предвид.
Та, казано накратко, Шайма по цял ден седи на дюшека и плаче. Не знае английски, но мисля, че ѝ липсва семейството. Когато се приближа до нея, за да я успокоя, тя се дърпа, все едно съм някакво чудовище. Затова ми е жал за нея. Всъщност дори не искам да я докосвам. Но не искам да я отхвърля като невяста, защото ме е страх какво ще ѝ причинят.
Според теб как трябва да постъпя?
Искрено твой, макар и накратко,
Алекс
16
– Какво има? — попита ме Мона от задната седалка.
В късния следобед на следващия ден пътувахме по дългия път през пустинята към Александрия със снимачната техника. Зелените ниви и дървените сонди за вадене на вода в делтата на Нил вече се бяха скрили от поглед.