Хвърлих се върху Мона. Метален стол падна върху нас и ни притисна като в сандвич. Мона се скова от тежестта на тази внезапна принудителна близост, пъхна колене между краката ми и се изви настрани, все едно искаше да ме отблъсне.
Но тогава ръцете ѝ се обвиха около врата ми. Топлият ѝ дъх полъхна в ухото ми. И неочаквано в пълния хаос, на фона на кънтящи изстрели и писъци, най-сетне почувствах, че съм се озовал на сигурно и топло място, където се чувствам добре.
Междувременно в света над главите ни цареше хаос. Високо токче ме одраска по главата, а нечий сандал стъпи върху глезена ми и за малко да го счупи. Все пак успях да надигна глава достатъчно, за да видя високия мъж пред сцената, заобиколен от хора, които го налагаха с юмруци и сгънати столове. Той размахваше лудешки ръката, в която все още стискаше пистолета. Мъж със синя джелабия5 го беше захапал за китката, за да го принуди да пусне оръжието. По-голямата част от хората бяха легнали на земята, за да не ги улучи някой куршум. Но Реймънд продължаваше да стои зад камерата като капитан на борда на кораб.
— Съжалявам. — Мона се размърда под мен задъхана.
— За какво? — Обърнах глава и я погледнах.
Изглеждаше раздърпана и дезориентирана, с разпасана блуза и коса в очите.
— Помислих си, че съм те наранила.
Изпитах странното усещане, че насред цялата бъркотия тя ми казва нещо друго. Че случайният ни физически контакт беше предизвикал неочаквани чувства в нея.
Но възможността да каже още нещо се изпари, когато покрай нас притичаха войници, за да измъкнат стрелеца от разярената тълпа, която го беше приклещила. Насър отново застана на микрофона и заговори бързо и настоятелно. Опитваше се да успокои хората, но звукът от уредбата прекъсваше често и не чувах всичките му думи.
Наблюдавах Мона, която се изправи и вдигна микрофона. Прошепнах благодарствена молитва на Аллах. Несъмнено Създателят бе проявил милост и състрадание към мен, като подреди събитията по този начин. Позволи планът да се провали, без да повдигна подозрения или да дам повод на Братството да накаже мен или татко. Само Бог можеше да е допуснал стрелецът да стигне чак до сцената и да изстреля най-малко осем патрона, без да улучи никого. И само Аллах можеше да е намерил начин поне за малко да взема в обятията си своята любима въпреки невъобразимия хаос.
Осман пак мина покрай мен.
— Проклет кучи сине! — изруга той под нос. — Казал си на някого какво сме намислили. Ще си платиш.
Всичко се разви толкова бързо и толкова много неща се случиха едновременно, че нямаше причина някой друг да е забелязал. Тълпата продължаваше да вика, Насър продължаваше да ръкомаха, а полицаите повлякоха стрелеца, който се съпротивляваше и пищеше като луд.
Но Мона погледна след Осман и осъзна, че го е виждала и преди. После се обърна и се взря в мен, сякаш изведнъж бяхме станали непознати.
4 април 2015 г.
До: SeekerAL@protonmail.com
От: GrandpaAli71@aol.com
Алекс,
Последният ти имейл много ме разтревожи. Трябва да се погрижиш нищо лошо да не се случи на горкото момиче и на теб.
Мисля, че си прав, не бива да се отказваш от нея като съпруга. Хората около теб едва ли ще се отнасят така внимателно с нея. Но не бива да се възползваш от нея, все едно е твоя вещ или собственост. Както сам ми обясни, тя е дете, разделено насилствено от семейството си и продадено в робство. Голям грях би било да я докоснеш като невяста. Ако групировката ви спазва повелите на истинския ислям, както твърдят, би трябвало да знаят, че ще има последици в отвъдното.
Но все пак живеем в този свят. Ако се оплачеш, че тя се дърпа, когато понечиш да я докоснеш, може да я дадат на друг мъж като робиня или да я сполети нещо още по-лошо. Затова те съветвам засега да не правиш нищо. Не я закачай. Остави я на мира. Представи си, че си актьор, и кажи на другарите си, че е покорна съпруга. Когато те попитат кога ще те дари с дете, им кажи, че работите по въпроса. И когато се предостави възможност, помогни ѝ да избяга.
Знам, че няма да е лесно. И двамата ще се изложите на голяма опасност. Но ме помоли за съвет и това е най-добрият, който мога да ти предложа.
Нека Аллах ви пази и закриля.
Твой със съчувствие,
Дядо Али
17
Събрахме бързо техниката, намерихме колата в уличките около площад „Маншея“ и потеглихме обратно към Кайро. Забулените от тъмнината улици бяха пълни с хора, все още възхваляващи смелостта на новия ни национален герой. Когато спрях рязко, за да не блъсна една възрастна двойка на кръстовището, револверът, който бях пъхнал под седалката, се изтърколи напред и се спря с дръжка до ахилесовото ми сухожилие.