Отдавна минаваше полунощ, когато върнах колата на паркинга и хванах трамвая до „Мена Хаус“, като през целия път се озъртах през рамо. Червените лампи и сирените обаче бяха далече, в по-гъсто населените части на града. Спрях на прага, събух си обувките и благодарих мислено на Бог, че ме беше опазил. Но тогава отворих вратата и чух два гласа.
— Наведи малко глава — каза баща ми.
— Ако обичаш. Знам какво правя.
Влязох във всекидневната и видях, че по лицето на баща ми е изписано изражението на търпелива концентрация, което си придаваше пред туристите на игрището. Една от чашите за чай, които майка ми беше „освободила“ от кухнята на „Мена Хаус“, лежеше на вехтия килим с топка за голф на половин метър от нея. Шериф се беше привел над топката с любимия стик на татко.
— Какво става? — попитах аз.
— Братовчед ти разправя, че къщата му гъмжи от вредители — отвърна татко. — Помоли да остане за известно време у нас.
Явно това означаваше, че за Шериф е опасно да се прибере у дома в Шубра или в централата на Братството, защото там има полиция.
— Татко, май нямаме достатъчно място. Разполагаме само с две легла.
— С теб ще спим на едно легло, както правехме като малки. — Шериф замахна игриво и се усмихна, сякаш гледаше как топката лети към хоризонта. — Ще бъде като едно време.
6 април 2015 г.
До: GrandpaAli71@aol.com
От: CecilBAbdul@protonmail.com
Йо, дядо,
Извинявай, че се обръщам към теб по този начин и пиша от нов криптиран адрес, но започнах да те чувствам още по-близък. Прости ми, че вече не мисля за теб просто като за стария ми дядо, но и като за свой брат.
Проверих в Гугъл и намерих публикации, че Братството е направило опит да убие Насър в Александрия. Невероятно е, че си участвал в това, пък макар и да е било инсценировка. Нямам търпение да разбера какво се е случило в действителност.
Командирите ми нямат нищо против, поне засега, да чета книгата на глас на другарите и да си пиша с теб — стига това да става под техния надзор. На тях никак не им харесва в какво са се превърнали Мюсюлмански братя – като полулегална политическа партия, – но уважават факта, че семейството ни има традиции в джихада.
Също така са благосклонни към мен, защото си работил с прочут американски режисьор, и ме повишиха в отдела за производство на медийно съдържание. Играта „Убий кръстоносеца“ започва да добива популярност онлайн. За това помогна и фактът, че имаме братя, които са били разработчици на игри и графични дизайнери в голяма компания за видеоигри в Швеция. Сайтът ни понякога забива заради мястото, на което се намираме, и защото трябва непрекъснато да променяме настройките за местоположението, но играта изглежда страхотно заради видеата, които включваме в нея. (Не се тревожи, ако това обяснение не ти говори нищо.)
По последни данни играта се играе от над осем хиляди души по целия свят, на места като Австралия, Дания, Дагестан и дори Тексас. Страхотно средство за вербуване е, защото, докато играят, хората постепенно се увличат и искат да се включат по-активно в борбата. Започваме да привличаме истинско медийно внимание. Някакъв журналист, който твърди, че работи за списание „Ню Йорк Таймс“, ни изпрати имейл с молба да ни интервюира. Ще видим какво ще излезе!
Благодаря ти за вдъхновението, макар че едва ли това е било намерението ти, когато си решил да ми изпратиш разказа си. ☺
Твой,
Абу Сурор (Отново използвам бойното си име.)
П.П. Проблемът, който ме тревожеше, се разреши. Тя вече не е тук.
7 април 2015 г.
До: CecilBAbdul@protonmail.com
От: Caddygrandaddy71@aol.com
Алекс,
Писмата ти много ме безпокоят. Осъзнавам, че има неща, за които не можеш да пишеш в имейлите си поради обстоятелствата. Но ми се иска да знам какво имаш предвид с „Тя вече не е тук“. Надявам се, че съпругата ти не е пострадала.
Снощи не можах да заспя дълго заради болките в гърдите. Днес майка ти ще ме заведе на лекар. Но както вече казах, историята ми е в твоите ръце и можеш да я тълкуваш както поискаш. Само се моля да продължиш да четеш и в крайна сметка да откриеш в нея нещо повече от вдъхновение за „видеа“ за играта.
Твой дядо — а не брат — Али Хасан
18
Бях се надявал, че ще мога да се укрия, докато последиците от събитията в Александрия отшумят, но присъствието на Шериф в дома ни направи това невъзможно.
Все си мислех, че братовчед ми ще се осъзнае и ще разбере, че е дошло време да зарежем всички планове. Вместо това неуспешният опит за покушение оказа точно обратния ефект върху него. Направи го още по-решен да докаже, че „ние“ сме непримирими и нищо не може да ни уплаши.
Понякога Шериф настояваше, че опитът за убийство на Насър просто е бил зле планиран и изпълнен. Никой не се беше посъветвал с него за операцията — но ако били потърсили съвета му, той щял да подготви карти и разузнавателни снимки предварително. Щял да избере по-добър стрелец и да разработи по-добър план за бягство. Говореше като продуцент, разграничаващ се от неуспешен филм, по който е работил. Но в други случаи Шериф беше напълно съгласен с подозренията на Реймънд, че опитът за покушение е бил инсценировка, подготвена от самия Насър, за да оправдае масовите арести на членове на Мюсюлмански братя.