— Трябва да говоря с теб. — Изтичах при него. — Случва се нещо ужасяващо.
Той смъкна слънчевите очила и ме изгледа отгоре с кръвясали очи.
— Знам, че се имаш за критик, Али, но не мислиш ли, че е по-разумно да не споделяш на всеослушание мнението си за режисурата на господин Демил?
— Не се шегувам, Реймънд. Днес ще има нов атентат. Може да пострадат много хора.
Той отпусна ръката с цигарата и въздъхна.
— Би ли ми дал малко повече подробности?
— В декора има заложени експлозиви. Трябва да кажеш на господин Демил.
— О, за бога... — Той свали слънчевите си очила и ги прибра в джоба на гърдите си. — Имаш ли доказателства?
Показах му един от закъснителите.
— Знаеш ли какво е това?
Той го взе предпазливо с два пръста.
— Откъде го взе?
— Не мога да ти кажа.
Докато разглеждаше закъснителя, Реймънд сякаш напълно се преобрази.
— Това е закъснител номер десет, произведен във Великобритания.
— Знам.
— Но не е от реквизита, нали? — Той ме огледа също толкова внимателно, колкото и закъснителя.
— Значи си виждал такива? — По незнайна причина ми се стори странно, че Реймънд знае точното название.
— Да, от службата си в свързочния полк.
— Мислех, че си служила в армията на САЩ...
— О, за бога, Али — прекъсна ме той раздразнено. — Въпросът е сериозен. — Очите му вече не изглеждаха никак сънливи. — Този, който ти го е дал, не си поплюва.
— Това се опитвах да ти кажа. — Вдигнах отчаяно ръце. — Сега ще отидеш ли да кажеш на господин Демил, че трябва да затвори снимачната площадка?
Реймънд изстена и си сложи очилата.
— Реймънд, трябва да побързаме...
Без да каже нищо повече, той тръгна бързо към палатката на режисьора. Въздъхнах облекчено. Но в този момент двама военни полицаи се приближиха към него и го задържаха. Осъзнах, че трябва да са ни наблюдавали, откакто излязох от палатката на господин Демил. Когато поведоха Реймънд, той остави закъснителя да се изплъзне от пръстите му. Но един от полицаите спря и го вдигна от земята.
— А-a-a-a... — Размаха го пред очите на Реймънд и се ухили. — Не, не — каза на английски. — Лоша работа, лоша работа.
Гледах изумено как го помъкнаха към задната част на декора, покрай конете, около поилките и гардеробиерите, коленичили пред войниците на фараона, за да им оправят дрехите и да им завържат сандалите. Как Аллах бе допуснал подобно нещо? В същия миг, в който бях принуден да се доверя на този чужденец, той беше арестуван.
Надзърнах в кухненската палатка, за да видя дали вътре има някой друг, към когото мога да се обърна за помощ, но тя беше пълна с непознати статисти. Истински войници от съвременната египетска кавалерия, облечени като Хенри, с одеждите на древни воини, ядяха пържени яйца и фул медамес редом с няколко бележити египетски театрални актьори, облечени като поробени евреи.
Но тогава зад издигащия се от скарата пушек зърнах познато лице.
Професор Фарид носеше бялата шапка и бялото сако на помощник-готвач. Той сведе поглед, когато ме видя. Първо си казах, че е заради накърнената гордост на учен човек, принуден да върши физическа работа. Но тогава, през пушека, го видях да сваля очила и да избърсва очи, сякаш ми даваше знак, че трябва да се поздравим.
Някой се приближи зад гърба ми и постави ръка на рамото ми. Завъртях се с вдигнат юмрук и Мона се отдръпна назад.
— Спокойно, Али — каза тя. — Исках само да ти кажа, че господин Демил всеки момент ще даде началото на снимките. Ако искаме да участваме в сцената, трябва да тръгваме.
5 май 2015 г.
До: GrandpaAli71@aol.com
От: CecilBAbdul@protonmail.com
Дядо,
Пиша ти набързо, колкото да ти съобщя, че ако се окаже, че ми разказваш цялата тази история, за да очерниш името на Ибрахим Фарид, ще изхвърля остатъка от книгата.
Напоследък изучаваме творбите му и този тип е бил истински визионер, който е поставил основите на много от нещата, в които вярваме днес. Ако се опитваш да го злепоставиш, няма да се вържа. Същото важи за командирите ми.
Само ти казвам...
Между другото, съобщих на другарите, че не искам Шайма за съпруга, защото не ми харесва външния ѝ вид. Пратиха я да работи като перачка. Сега всеки път, когато мина покрай нея, тя ме гледа, все едно иска да направя нещо за нея. Но макар да е научила малко английски в последно време, не мога да разбера какво казва.
Както и да е, повече се тревожа за болките в гърдите, за които спомена преди няколко седмици. Мама заведе ли те на лекар?
Твой,
Абу Сурор
20
След като тръгнахме от палатката, Мона ме хвана небрежно под ръка, което не беше правила никога досега.