— Трябва незабавно да се махнем от тук. — В състоянието, в което бях изпаднал, едва забелязах неочакваната интимност на жеста.
— Какви ги говориш? — Мона понечи да ме хване за ръката, но се спря. — Снимките започват.
— Всичко ще гръмне. — Погледнах крадешком назад към портата.
— Моля?
Шериф ни гледаше отвисоко с ръка на кръста, където знаех, че под джелабията му се крие револвер. Той помаха и посочи Мона, сякаш щеше да я превърне в звезда.
— О, сега пък да не си е въобразил, че е велик режисьор? — попита тя.
— Моля те, чуй ме. — Вдигнах ръце към лицето ѝ. — Шериф ще се опита да извърши нещо страшно...
— Мис Мона, може ли да ми помогнете за малко? — Господин Кондън, ръководителят на рекламния отдел, я повика. — Някой трябва да заведе фотографите до определената за тях зона, за да не влязат в кадър.
— Стой тук, Али. — Тя ме стисна за китката. — Веднага се връщам.
Изпратих я унило с поглед. Всичко се случваше твърде бързо. Камерите бяха по местата си: една в далечината, в другия край на алеята със сфинксовете, монтирана върху каросерията на камион. Две други бяха разположени стратегически по маршрута, за да заснемат процесията. Четвърта камера беше поставена на върха на портата на древната столица Пер Рамзес за кадрите от гледната точка на Бог.
Оставаше само господин Демил да се качи по стълбата до върха на портата и да извика: „Снимаме!“. Асистент-режисьори с костюми на роби обикаляха измежду масите, събрали се покрай сфинксовете, за да се уверят, че вързопите са здраво вързани, каруците са разположени на достатъчно разстояние една от друга и групите от статисти, облечени в различни цветове, не се смесват. Момиченце със зелени дрипи удряше дайре в хълбока си. Момче с бежова роба коленичи до клетките с гълъбите и започна да подухва нежно въздух в устите на малките пиленца и да гали крехките им гърла, за да ги накара да отворят усти, за да ги нахрани. Сбръчкан старец с туника на селски старейшина се озърна и взе прашка от едно момче, за да цели с камъчета дългите бедра на една гардеробиерка.
Лъскава металическа фигура излезе през портата и тълпата се раздели, за да направи път, като сочеше и викаше. Отново беше Юл Бринър. Но вместо с черното поло, което носеше в нощния клуб, сега беше с тюркоазен шлем и гривни от слонова кост на намазаните си с масло бицепси. Приличаше на оживял музеен експонат със златния нагръдник, златния колан, златните сандали и бялата туника като на Рамзес II. Пред него спря царска колесница със златни колела, застлана с леопардова кожа, и офицер от кавалерията в сценичен костюм, който шибаше с камшик прекрасен бял арабски жребец. Юл се качи в колесницата и вдигна два пръста под формата на буквата V. Зачудих се дали това е някакъв фараонски знак, който беше видял изобразен някъде, докато е правил проучвания за ролята. Но тогава един от американските асистенти дотича с цигара и я запали, за да може фараонът да изпуши една, преди да започне да преследва избягалите евреи.
Сред цялото вълнение малко хора забелязаха, че господин Демил най-сетне се е качил на върха на портата и стои до оператора на камерата.
— Чико, разкарай жената в червено от левитите — провикна се той през мегафона. — Левитите да застанат от мое дясно. Прати я при нубийците и Вениаминовото коляно. Подредете гъските и камилите, за бога!
Не можех да повярвам, че този човек още се суети с несъществени подробности на толкова късен етап, без да осъзнава, че стои върху няколкостотин килограма експлозиви, заложени в декора. Видях, че Шериф слиза от платформата непосредствено под него, а войник обикаля покрай оградата отстрани, извън обхвата на камерата, с насочена надолу пушка.
Военен джип спря пред портата и от него бързо слязоха офицери с карабини, които започнаха да оглеждат района. Гамал Абдел Насър слезе след тях в пълния си блясък с медали, усмивка и леко прошарени слепоочия. Независимо дали опитът за покушение срещу него беше инсцениран, El Rayyis щеше да покаже на света, че не се страхува. Господин Демил му помаха от върха на портата и посочи до себе си, за да покаже, че там е мястото на изтъкнати мъже като тях.
Насър отвърна на поздрава и сложи ръка на сърцето си, за да се престори на трогнат.
Огледах се за Мона. Ако Шериф вече беше скършил всички закъснители, значи верижната реакция беше започнала и след няколко минути, може би дори секунди, стените щяха да се срутят.
Дърводелци заковаваха последния от боядисаните панели на дървеното скеле, за да затворят фасадата от всички страни. Всеки удар на чуковете отекваше в гърдите ми, вибрациите можеха да задействат експлозията. Скоро работниците щяха да започнат да затварят и дясната страна на декора. Чико Дей отиде при братовчед ми и го побутна към преобърната каруца с паднало колело, за да отиде да я поправи.