4 август 2014 г.
До: GrandpaAli71@aol.com
От: Asur@protonmail.com
Gedo,
Добре.
Ето какви са условията ми. Не подлежат на преговори.
Ще чета историята ти, когато имам време. Но не бива да ме питаш къде съм и с кого съм. Не бива да ме питаш какво правя и какво планирам. Не бива да ме молиш да се прибера вкъщи. Но най-вече не бива да казваш на никого, че съм ти писал. Ако го направиш, кълна се, че повече никога няма да получиш вест от мен.
Няма да ти пиша често. Когато все пак реша да го направя, ще използвам криптиран имейл адрес като този. Невинаги ще бъде един и същ.
Но бих искал да разбера как си се озовал в затвора и си загубил окото си. От край време съм наясно, че в семейството ни има тайни. Но наистина ли ме мислеше за такова бебе, че да не мога да приема истината?!
Просто отговори на този имейл и аз ще намеря начин да го прочета. Между другото, коремът ми вече не е отпуснат.
Искрено твой в името на милостивия и състрадателен Бог,
Абу Сурор
5 август 2014 г.
До: Asur@protonmail.com
От: GrandpaAli71@aol.com
Скъпи Алекс,
Толкова се радвам, че ми отговори.
Съгласен съм с условията, които постави, засега. Надявам се, че ще размислиш и ще ми позволиш поне да кажа на майка ти и баща ти, че си жив и здрав.
С обич,
Дядо
2
Седнах зад волана и нагласих огледалата, като отделих миг, за да отметна залепнала за челото ми къдрица. Задачата ми за деня изглеждаше проста: сега трябваше да закарам господин Демил и колегите му на среща в офиса на продуцентската къща край Египетския музей, а след това на следобедна среща с новия президент на републиката генерал Мохамед Нагиб в двореца „Абдин“, една от бившите резиденции на краля.
Колата, която карах през онзи ден, също бе принадлежала на крал Фарук. Господи, Алекс, автомобилът беше изумителен. Яркочервен кадилак „Купе де Вил“ със стърчащи отзад перки, осемцилиндров двигател, хидравличен волан и хромирана броня, проектиран така, че да наподобява пищните прелести на определен тип актриси. Преди революцията да избухне две години по-рано, само Фарук имаше право да притежава червена кола. Така полицията винаги го разпознаваше, докато профучаваше през кръстовищата, напът да види някоя от петдесетте си наложници. Но през лятото на 1952-ра народът най-накрая реши, че му е писнало от корумпираното му управление. До гуша ни беше дошло от британската окупация, която продължаваше от построяването на Суецкия канал. Страдахме и все още ближехме раните си от поражението, което ни нанесе новият ни враг Израел няколко години преди това. Движението на свободните офицери, които участваха в подбуждането на въстанието, бяха направили преврат и бяха изпратили разгулния монарх да плава с яхтата си към залеза над Средиземно море.
Сега луксозните му вещи принадлежаха на народа. А синът на камериерка и служител на игрище за голф караше кадилака на краля.
Каменните лъвове в началото на моста Касър ал-Нил сякаш вдигнаха гордо глави, когато минахме покрай тях. Това трябваше да е славно време за нашата държава. За пръв път след епохата на фараоните Египет отново се управляваше от египтяни. Река Нил искреше и хвърляше отблясъци на утринната светлина. Лодки с триъгълни платна се полюшваха на вятъра като козируващи във водата ръце. Преминаващите коли надуваха клаксони със спонтанна радост, сякаш, като вдигаха шум, завяваха: „Вижте ме! Тук съм!“.
— Добре дошли в Египет, господин Сесил Б. Демил! — Погледнах през рамо. — За мен е изключителна чест да работя за вас.
— Ето това е поведение за пример. — Режисьорът се приведе напред. — Вие двамата слушате ли?
— Моля ви, позволете ми да кажа, че съм много голям почитател на филмите ви — добавих аз. — И на приноса ви за филмовото изкуство като цяло.
— Шофьорът ни ще стигне далеч в Холивуд — промърмори мъжът със сънливите очи. — Вече е овладял изкуството на ласкателството.
Не ми се понрави начинът, по който говореше за мен. Не ми се нравеше и тонът му, който звучеше скептично и имаше отсечена европейска интонация, заради която беше трудно да разбереш дали говори сериозно, или саркастично.
— Говорите английски много добре, господин Хасан. — Господин Демил не обърна внимание на забележката. — Как го научихте?
— От филмите ви, господин Демил. — Наместих огледалата. — И филмите на други американски режисьори, разбира се.
— Не си прави труда да назоваваш другите по име — смъмри ме мъжът със сънливите очи. — Не бива да почиташ други богове освен настоящия режисьор.