— Вижте това — обади се тя, като ги взе и ги занесе в спалнята. — Това не са ли ботушите, които човек би носил в ролята на Дядо Коледа? Изглеждат като че са лъснати и готови за употреба. Дори имат и звънчета. Но няма и следа от остатъка от костюма.
— Можем да проверим в апартамента му — каза полицайката, офицер Уеб, и отвори вратата на гардероба. Вътре висеше мъжка хавлия. На пода лежаха няколко ярки найлонови ризи. Имаше и няколко захвърлени закачалки. — Изглежда така, сякаш някой си е тръгнал, бързайки оттук.
„Би могло да си помислиш, че човек, който обича толкова своя «Викс», би донесъл и любимата си хавлия. Хората се привързват към хавлиите си, така както децата се привързват към бебешките си одеалца и спят с тях, докато не се превърнат в дрипи и ги изхвърлят само ако някой роднина им подари нови“, мислеше си Реган.
Нора беше скръстила ръце и погледът й беше замислен.
— Може би се е върнал тук, след като е посетил семейство Грант и после е офейкал.
— Това би било много рисковано — каза Реган. — Ако бяха открили веднага, че картината е изчезнала, те са знаели кой е бил в ролята на Дядо Коледа и това е първото място, където биха го потърсили.
Офицер Мейдън кимна в съгласие.
— Точно така, госпожо.
„Мразя да ме наричат «госпожо»“, помисли си Реган. Тя все още държеше грубите ботуши на Ибън в ръцете си.
— Ако, както изглежда, той е напуснал къщата по собствено желание, мисля, че изглежда малко странно, че не си е взел и ботушите.
— Много често, когато престъпниците бързат, правят глупави грешки — каза офицер Мейдън лаконично. — Аз лично не бих взел ботушите със звънчетата, ако исках да изляза бързо и да изчезна.
Реган беше развълнувана. Цялата история й се струваше подозрителна и тя беше решена да разбере какво, по дяволите, се беше случило. Когато се запозна с Ибън у Луис, в Калифорния, той й беше казал колко му харесва да бъде иконом. „Аз си живея в къщата докато собствениците ги няма и получавам пари, за да я поддържам“. Когато Луис й разкри миналото на Ибън, тя го беше попитала защо го е препоръчал на Кендра.
— Реган, аз му вярвам, когато казва, че не би откраднал дори и солница от ресторант. Той е намразил затвора — беше й отвърнал Луис.
„Какво го беше променило?“
— Както споменах, защо не разгледаме апартамента на Ибън и да видим дали не е оставил нещо след себе си?
Без да обличат палтата си излязоха през страничната врата и се насочиха към апартамента над гаража. Вратата беше отключена и те се забързаха по стълбите.
„Това местенце не е толкова лошо — помисли си Реган. Холът е малък, но уютен, с малка кухничка в края“.
Сам отвори вратата към спалнята.
— Леглото е добре оправено — заговори той. — А и как няма да бъде, когато не е спал в него от месеци.
„Е, мога да си представя защо Ибън е предпочел голямата къща“, помисли си Реган. Стаята беше малка. Близо до леглото на сгъваем стол имаше портативен телевизор. Юрганът изглеждаше топъл, а и гледката към планините не беше за пренебрегване. Определено беше много спокойно.
В Лос Анжелис на Реган често й се налагаше да разгонва групите от ранобудни минувачи, които се спираха на шумен разговор под прозореца на спалнята й на първия етаж. Това винаги си просеше едно възмутено „Ако обичате“. Тук това не й се налагаше. Идеално място, предлагащо усамотение, ако се нуждаеш от него.
Сам церемониално отвори гардероба. На един от рафтовете бяха прилежно сгънати две пуловера. Шепа работни ризи, джинси и кадифени панталони висяха на стари телени закачалки. На дъното бяха разхвърляни протрити обувки.
— Тук няма много дрехи, Люк — отбеляза Сам. — Няма и коледен костюм.
— Като се замисля, той май, нямаше коледен костюм. Имаше единна син блейзер, която носеше от време на време. — Тя се обърна към Люк. — Не беше от хората дето се издокарват много.
— Няма и следа от син блейзер — каза Сам.
Горното чекмедже на дрешника не беше добре затворено. Изглеждаше като запънато в жлебовете, докато някой се е опитвал да го затвори. Когато Сам го издърпа, то изскърца.
— Струва ми се, че не е искал да тръгне без бельото и чорапите си. Един мъж не може да кара без тях, нали? — Той извади чифт скъсани чорапи и два чорапа от различни чифтове. — Не бих казал, че съм изненадан, че ги е оставил.