— Това е ужасно — каза Нора, търкайки очите си. — Слава Богу, че не е имал по-голям багажник. Иначе единствените цветя около гроба на клиента ти щяха да бъдат маргаритките, поникнали от собственото му тяло.
— Ти си болна — обяви Люк.
— Това ни е в рода. О-оо — протегна ръце Нора. — Мисля, че е време за ставане. Толкова е хубаво да не трябва да бързаш.
Люк я целуна.
— Първо ще се пъхна под душа на Ибън. Сам каза, че ще ни трябва един ден, за да свикнем с височината, преди да отидем на ски, така че защо да не ги заведем на обяд? Това ще откъсне вниманието им от тези празни пространства по стените.
— Да се надяваме, че няма да минем покрай много художествени галерии — каза Нора, придръпвайки завивките около себе си. — Ще оставя очите си да починат само още няколко минути.
Петнайсет минути по-късно Люк отвори вратата на банята и влезе в спалнята, като бършеше косата си с изтъркана зелена кърпа.
Както беше очаквал, Нора беше дълбоко заспала. Той пристъпи до леглото, наведе се и се стресна, когато ръката й се протегна и сграбчи хавлията.
— Ще ти направя този номер от някой от твоите ковчези — заплаши го тя. После погледна с отвращение кърпата, която той държеше. — Откъде намери този парцал? Сигурна съм, че не го е избрал дизайнерът на Кендра.
— Кърпата си е кърпа, скъпа. Беше в килера в банята. Мога да ти кажа, че си изпълняваше предназначението, докато ти не я грабна така безцеремонно.
Нора се изправи и отгърна завивката.
— Виж това. Тя се разпада — по леглото бяха изпопадали куп конци и нишки, а някои се бяха разпръснали по бежовия килим.
— Щеше ли да имаш нещо против, ако си подхождаха по цвят? — попита Люк.
— О-о, я тихо — изкикоти се тя, стъпи на пода, прекоси стаята и затвори вратата на банята зад себе си. Пусна душа и хвърли поглед на дебелите кърпи по рафтовете. В главата й се породи подозрение. „Обзалагам се, че Ибън е донесъл собствените си кърпи, докато е бил тук“ — помисли си тя.
Двайсет минути по-късно беше вече убедена, че предположението й е било вярно. Докато Люк й помагаше да оправят голямото легло, тя забеляза къс хартия до нощното шкафче. Вдигна го и разбра, че е квитанция от Мишмаш Баргин Стор във Вейл. Беше от покупка на стоки, между които и дузина кърпи за баня по деветдесет и девет цента всяка. Датата на бележката беше двайсет и трети декември.
— Люк, виж това — каза Нора, показвайки му квитанцията. — Твоята кърпа може да е чисто нова.
Люк погледна внимателно жена си. Той разпозна аналитичното намръщване на Нора и нейния дедективски усет на писателка. Винаги се учудваше, че Реган имаше същото изражение на лицето, когато беше озадачена.
— Той ги е купил само преди няколко дни — каза тя. — Защо не ги е взел със себе си?
— Сигурно е взел няколко — отговори Люк. — В банята има не повече от пет или шест.
— Тогава сигурно ги е забравил — отвърна Нора. — Но от друга страна фактът, че е бил във Вейл, може да се окаже важен. Може би той има свръзка там. Ще се обадя на Реган и ще говоря за това с нея.
ГЛАВА ДВАНАЙСТА
В девет часа в понеделник сутринта Реган и Луис се срещнаха със следователя Мат Сойер, който беше назначен да разследва кражбите по време на коледния уикенд.
Информацията, която той им даде за миналото на Ибън, не беше блестяща. Реган знаеше, че когато е влязъл в затвора това не е било първото му престъпление, но нямаше представа за размерите на престъпното му минало. Тя слушаше със засилващо се безпокойство, докато им изреждаха списъка от ударите на Ибън.
Когато следователят прочете, че по времето на защитата си Ибън е признал кражби на скъпоценности в продължение на трийсет години и дори се похвалил, че можел да задигне короната на кралица Елизабет по време на коронацията, Реган си помисли, че Луис ще избухне в сълзи.
Протестът на Луис, че не е имал представа за размерите на деянията на Ибън, очевидно не впечатли Сойер.
— Господин Олтайд, вие сте нов тук — намръщено му каза Сойер. — Ние много се гордеем с обществото си. Аспен е място, където идват знаменитости и богати хора, за да си починат от живота в големите градове, да се почувстват свободни и сигурни. Много от местните хора предпочитат те да си стоят там, у дома, но това е положението. Нашата работа е да ги защитаваме. — Той повиши глас. — Ние не можем да си гледаме работата, ако хора като вас препоръчват осъдени престъпници, които са си признали, че дълги години са правили големи кражби, за постове, които им дават достъп до къщите на тези богати хора. Благодарение на вас, господин Бийн можа да си напазарува на спокойствие в къщата на Ууд и да се измъкне от дома на Грант с шедьовър в чантата си.