Краткото съобщение накара Реган да се зачуди какво ли са си говорили за нея преди това.
Ивон и Лестър Грант седяха един до друг и пиеха кафе. Двамата станаха и се ръкуваха с нея. Ивон носеше лъскави ски дрехи и изглеждаше готова да се снима за „Вог“. Лестър също беше облечен в хубав и явно скъп ски-екип. Ивон изглеждаше на четирсет. Съпругът й сигурно беше с десет години по-стар.
— Кендра ми каза, че ще ходите на ски и съм много благодарна, че ме изчакахте. Знам, че вече сте говорили с много хора за това.
— Така е — промърмори икономката, докато се гласеше да излезе.
— Чакай, Беси — каза Ивон. — Реган, искате ли чаша кафе?
Съдейки по физиономията на Беси Реган реши, че вероятно ще е най-добре да се престори на препила с кафе и отказа предложението.
— Та кога каза, че тръгва рейсът й? — попита Лестър жена си, след като Беси изчезна зад ъгъла.
Ивон се засмя и се обърна към Реган.
— Такава си е Беси, икономката ни. Взима си почивка следващите няколко дена.
— Това е добра идея — иронично вметна Реган докато сядаше.
Тя им обясни връзката й с Луис и това, че тя познава миналото на Ибън.
— Така че разбирате защо искам да науча какво е станало.
— Значи ставаме трима — заяви Лестър.
— Петима — поправи го Ивон. — Кендра и Сам също си искат своето. Само бих искала да бях внимавала повече, докато той беше тук миналата нощ. Но трябваше да се правя на домакиня в дневната с приятелите ми, а децата бяха в другата стая с онзи ужасен крадец…
— Аз също помагах — с подигравателен протест каза Лестър.
Ивон стисна ръката му:
— Разбира се, скъпи. Ти си идеалния домакин — Тя се наклони и леко го целуна.
„Ще повърна“ — помисли си Реган, но ги изчака търпеливо преди да подновят разговора за престъплението.
— Значи и двамата бяхте в дневната — каза тя.
— Беше наистина велико парти — усмихна се Ивон. — Бих искала и Кендра и Сам, и вашите родители, и дори вие да бяхте тук.
— Е, благодаря ви — успя да каже Реган. — Сигурна съм, че щеше да е хубаво.
— Наистина — кимна Лестър. — Като имате пред вид, че всички се забавляваха на партито.
— Особено Дядо Коледа — Ивон прихна да се смее, последвана след малко и от съпруга си.
— Сладката ми, толкова си забавна — задъхано каза Лестър.
„Дали пропуснах нещо?“ — чудеше се Реган. — „Мислех, че тези двамата са разстроени заради кражбата“.
— Съжаляваме, Меган — изхълца Лестър, докато се бореше да си възвърне спокойствието.
— Реган, скъпи — поправи го Ивон и двамата се заляха от смях отново. Когато енергичните звуци на веселието й заглъхнаха, Ивон заяви: — Реган, ние четем книга за контрол на стреса. Там се казва, че ако се смееш на проблемите си, те ще ти навредят по-малко.
— Кога сте започнали да я четете? — попита Реган.
— Тази сутрин — изсмя се Лестър.
„Нямам време за губене — помисли си Реган. — Сигурно е страхотно да си толкова богат, че да се смееш на загубата на картина, струваща милион. Може би ще трябва да намеря копие на книгата за Луис. По-полезно ще е от носните кърпички“.
— Беше ли застрахована картината? — попита тя.
Смехът на Лестър веднага секна:
— Разбира се.
„Бинго — рече си Реган. — Много по-лесно е когато знаеш, че застрахователния чек лети към теб“.
— Всички наши приятели харесаха коледното ни парти — каза Ивон. — Много от тях се обаждаха да питат дали ги има на някои от снимките, които пратихме на вестника. Сигурна съм, че много ще се говори за него — Очите на Ивон се разшириха. — Удивително е колко популярни станахме.
— Имате ли някакви снимки с Дядо Коледа? — попита Реган.
— Нито една. Той дойде и си тръгна толкова бързо… — отговори Ивон.
— Което беше облекчение за нас — каза Лестър. — Миналата година ни беше писнало от позирането за снимки с всеки от гостите. На практика трябваше да използваме физическа сила, за да се отървем от него. Тази година дадохме инструкции на Беси да се снима само с децата и после да го разкара.
— Скъпи! — погледна го Ивон.
— Моля.
— Беси се грижеше за всичко.
— Както винаги — добави Лестър.
Ивон го игнорира.
— Омръзнало й е да разговаря с хората, но все пак нека я викна. БЕСИ! — тя направи пауза. — БЕСИ!
— КАКВО? — извика Беси в отговор от другата стая.
„Сигурно е много добра в чистенето — размишляваше Реган. — Със сигурност не е тук, за да дава уроци по френски или съвети за изкусно поведение на децата“.
— Ела тук, моля — извика Ивон.
Беси отново се появи с отегчено изражение на лицето.
— Точно вадех прахосмукачката. Ако няма да ме има за няколко дни…