Жералдин се загледа далеч в планините. „Кой знае какви спомени за дядо й минават през главата й“ — помисли си Реган.
Накрая Жералдин каза:
— Предполагам, че никой не е идеален. Става студено — тя се загърна в якето си. — Защо не влезете вътре за по едно кафе?
Луис, който до този момент стоеше тихо, протегнал единия си крак напред, сякаш беше готов да побегне всеки момент ако Жералдин го нападне, сега изглеждаше способен да скочи един метър над земята. Той плесна с ръце.
— Случайно да имате билков чай? — попита той, докато вървяха след нея към къщата.
— Билковият чай е за бабите — подчерта домакинята.
През следващите четирсет и пет минути те седяха и говореха.
— Викайте ми Жералдин — настоя тя. — Когато остаряваш, откриваш, че все по-малко хора ти говорят на малко име. И малкото, които го правят, са направо груби. Това, което ме дразни най-много са хората, които се опитват да ти продадат нещо, което не ти трябва. Винаги започват със „Здравей Жералдин, добре ли си днес?“ Не, почакайте. Тези, които наистина ме вбесяват казват „Здравей, Джери.“ На тях просто им затварям. Както и да е, откакто семейството и повечето от приятелите ми ги няма, започвам да забравям звука на собственото си име.
Реган намери къщата за уютна. Коледно дръвче, украсено със стари семейни украшения, картини с рамки и святата картина на дядото, украсяваща полицата над камината, цветни завеси и ориенталски килим — всичко това събуждаше чувството, че къщата и собственикът й споделяха едно и също минало. Същността на Жералдин струеше от всеки един кът. Очевидно всичките боклуци бяха преместени в плевнята.
Букет цветя стоеше по средата на масата в трапезарията, там където те седяха и си пиеха кафето.
— Прекрасни са — каза Луис, навеждайки се за да улови уханието им.
Лека усмивка се появи на устните на Жералдин.
— Имах приятел, който обичаше да излиза навън и ми берете цял куп незабравки. Затова обичам да имам свежи цветя наоколо, напомнят ми за него. Обичахме да ходим до Маруун Белс Сноумас Уилдърнес и да размишляваме върху съществуванието ни. Там спорехме за смисъла на живота. Или взимахме въдиците и отивахме до Роаринг Форк или Фраинг Пен, да си опитаме късмета с тези летящи риби… — очите й заблестяха от спомена.
— Кога беше това? — попита Реган.
— Миналата година. След дядо ми Първис бе най-умният мъж, когото съм срещала. И една сутрин се събуди мъртъв.
— Това е тъжно — искрено каза Луис, мълчаливо чудейки се как може да се събудиш мъртъв.
— Безделник — съгласи се Жералдин.
Реган се усмихна на себе си. Тя се съмняваше, че през всичките години, откакто баща й бе заминал за семейното гробище, се бе намерил някой, който да дойде и да изрази съболезнования си към опечалените с думите „Какъв безделник“.
— Беше ни забавно заедно — продължи Жералдин. — Винаги искаше да знае всичко. Не беше живял дълго тук и искаше да научи цялата история на града. Например, обзалагам се, не знаете, че стария град Ют Сити е наречен Аспен по името на трепетликата около него?
„Как съм оживяла толкова дълго, без да знам толкова важно нещо“ — учуди се Реган, но прилежно поклати глава. Луис слушаше внимателно с пламенността на ученик, заплашен от изхвърляне от училище.
— Трепетликата е член на семейство тополи. Те са толкова красиви. Нищо не ме дразни толкова, колкото когато тези стопаджии си драскат инициалите по кората. Така насекомите влизат и дървото започва да гние. Единствения път, когато се ядосах на Първис, бе когато той започна да дълбае нашите инициали на едно от тези дървета. Разбира се, той не знаеше, докато не му го обясних. Както и да е, стига толкова.
На Реган й се струваше, че Жералдин определено обичаше да има публика. След смъртта на Първис беше останала сама и сега явно се радваше на компанията им. „Бих искала да видя как е контактувала с Първис“ — помисли си Реган. Беше й трудно да си представи Жералдин с мъж, особено откакто духът на дядо й бе напуснал стаята.
— Обзалагам се, че сте разказали на Първис много истории за дядо ви.
— Дядо беше личност — каза Жералдин. — Той е имал толкова много приключения през живота си, че никога не можеше да се отегчиш да го слушаш. Аз се опитвах да ги запомня всичките, да ги запазя живи.
Тя отпи от специалното си кафе и си взе парче от боровинковия сладкиш, който великодушно беше сложила в старомодна чиния, напомняща на Реган за чиниите на баба й. Дядовият часовник се обади от хола.