Докато се обръщаше да тръгне портмонето й се изплъзна от ръцете. То се приземи в краката на мъжа с каубойските ботуши. Когато се сви да си го вземе, той се наведе да помогне. Лицето й беше на сантиметри от подметката на крака му, когато очите им се срещнаха. Кафявите му очи се стрелнаха между лепенката и Беси. Цялото й тяло потрепери, когато през лицето му премина проблясък на разпознаване.
— Благодаря ви — прошепна тя и се забърза към телефона, портмонето и чантата й се развяваха след нея. Изрови телефона на Реган Райли и го набра.
Отговори някакъв служител, който й съобщи, че Реган е навън. Може ли той да предаде съобщението?
— Аз съм Беси Армбъкъл. Много е важно да говоря с нея…
Една ръка се пресегна и прекъсна разговора. Уилийн и Джуд стояха точно зад нея.
— Скъпа, отиваме на разходка — каза той. — Бъди добра и нищо няма да ти се случи. Само се опитай да вдигнеш шум и няма да ти казвам какво ще стане.
Беси окачи телефона на вилката и тръгна между тях през страничната врата към паркинга.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ВТОРА
— Не мога да повярвам, че е станало толкова късно — каза Реган докато тя и Луис пренасяха внимателно Луи XVIII през вратата на ресторанта. — Вече е четири.
— Време за питие — измърка Луис. — Да пием за Жералдин. И за теб, че ме накара да се срещна с нея.
— Понякога просто трябва да се изправиш лице в лице с проблемите — отвърна Реган. — Няма значение какво се случва, обикновено се чувстваш по-добре когато всичко свърши.
— Може и така да е — каза Луис. — Но ако Жералдин беше отказала да остави партито тук, сега щеше да ме съживяваш. Къде искаш да сложим Негово Величество?
— Нека бъде в моята стая. Ще го задържа докато го изчистя и му сложа рамка, което трябва да стане скоро, за да е готов за празненството.
В този момент Трип излезе от офиса със съобщенията в ръка.
— Какво конте — каза разбиращо той, докато гледаше Луи Осемнайсти в цялото му величие.
— Бил е крал на Франция — заяви Реган.
— Забелязах, че не е олимпийски скиор. Изкарах си курсовете по история в колежа — усмихна й се той.
— Понякога обичам да казвам очевидното — засмя се Реган в отговор.
Трип погледна към съобщенията в ръцете си.
— А-а, Реган, току-що пропусна едно телефонно обаждане.
— Кой беше?
— От някаква си Беси Армбъкъл.
Реган повдигна вежди.
— Наистина ли? И какво каза тя?
— Изглеждаше доста напрегната. Каза, че трябвало да говори с теб, но затвори прекалено бързо.
— Днес се видях с нея. Може да е била малко рязка — каза Реган. — Не остави ли номер?
Трип поклати глава:
— Не. Обади се и още някакъв тип, на име Лари Ашкинази. Каза да се срещнете в Литъл Нел. Ще бъде там между четири и шест — той си погледна часовника. — Сега би трябвало да е там.
— Щяхме да пием по нещо… — обърна се тя към Луис.
Луис махна с ръка.
— Не се притеснявай, скъпа. Иди да се позабавляваш. Аз, тъй или иначе, трябва да се приготвям за тълпата довечера. Ще бъде голяма тарапана. Трябва да видя какво става в кухнята и да ги раздвижа малко. Ще се видим по-късно.
Реган се усмихна. Няма да е лошо да излезе за малко. Беше в Аспен едва от двайсет и четири часа и нямаше нищо против да види какво прави останалият свят.
— Добре. Но първо ще се кача горе да се преоблека. Ще се обадя на семейство Грант да видя какво става с Беси.
— Моля те, Господи, дано не е пак нещо, свързано с Ибън — възкликна Луис. — Това ще ме съсипе.
„Аз ли не знам как е“ — помисли си Реган. Луис и Трип я следваха нагоре по стълбите, носейки картината. Веднага щом затвори вратата след тях, тя набра номера на Грант. Ивон вдигна.
Реган се представи.
— …и се чудех дали Беси не е там.
— Не, Реган — отговори Ивон. — Ние току-що се върнахме от чудесно следобедно каране на ски. Наистина трябва да дойдеш и да пробваш.
— Знам — отвърна Реган. — И смятам да го направя. Значи Беси не е там?
— Трябваше да вземе автобуса за Вейл някъде по това време. Нали я видя днес. Тя е доста изтощена. Имахме много партита в Ню Йорк и мисля, че я изморихме. Така че решихме да й дадем малко почивка и да отиде да види братовчедката си — Ивон се засмя. — За наша сметка.
Реган се отпусна на леглото.
— Тя е искала да говори с мен, но не е оставила номер. Имате ли номера на братовчедка й?
— Трябва да е някъде наоколо. Ще погледна. Като го намеря, ще ти се обадя.
— Благодаря ти, Ивон — затвори телефона и се замисли. Не можеше да освободи съзнанието си от Ибън. Къде ли е той? Реган стана. Поне постигнах нещо днес. Засега, освен ако не се случи нещо друго, партито на Луис ще се състои.