— Добре, Нора, ти ще си първа. Така че защо не се обадиш на Реган като свършиш?
— Звучи ми добре.
— Аз ще стоя тук и ще измисля какво да правим за вечеря.
— Направи резервации — предложи Сам.
— Като го няма Ибън сега, няма кой да пазарува и да готви — обърна се Кендра към Дейзи.
— Освен нас — отново се обади Сам, докато сядаше и взимаше вестника.
— Решихме да мързелуваме тази седмица — продължи Кендра. — Докато беше тук, Ибън се грижеше за всичко. Той ни остави малко готова храна, но не стига за цялата седмица.
— Той стана алчен — промърмори Люк.
— Така че сега, какво нещастие, ще трябва сами да си измисляме всяко ядене. И да ходим да пазаруваме. Каква мъка.
Дейзи се колебаеше. Майка й беше добър готвач, не гастроном, но можеше да приготви няколко свестни ястия, които можеха да бъдат вкусни, особено ако умираш от глад след цял ден каране на ски. И тя можеше да им пазарува. Какво ли би казала? Не би я препоръчала за Белия Дом, но Кендра и Сам Ууд го бяха закъсали тази седмица и вероятно нямаше да очакват да им се сервират седем ястия на едно ядене. Защо не?
— Майка ми — започна тя, — е на гости тук от Охайо. Временно работи в химическото чистене, но съм сигурна, че няма да има нищо против да поработи за вас по няколко часа на ден. Тя е доста добра готвачка, не нещо особено …
Сам свали вестника.
— Затова те обичам, Дейзи. Кога може да започне.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Уилийн седна отзад в колата с пистолета, който държаха в отделението за ръкавици, насочен в главата на Беси. Беси лежеше неудобно на пода.
— Побързай, Джуд — каза тя. — Настъпи газта.
— Уилийн, последното нещо, което искам да ми се случи е да ме спрат.
— Заслужавате си го — изкрещя Беси. Уилийн я сръга с пистолета. — Ако трябва, стреляй в тази стара, сива глава — продължи Беси. — Но няма да се измъкнете с нея.
— Слушай, госпожо — започна Джуд.
— Казвам се Беси. За вас — мис Армбъкъл.
— Мис Армбъкъл, не искаме никакви проблеми…
— И затова се предрешихте като дядо Коледа и откраднахте картината. Изобщо не трябваше да ви пускам вътре.
Беси се опитваше да си намери по-изгодна позиция. „На моята възраст да ме захвърлят като мръсно пране“ — помисли си тя. Беше толкова ядосана, че забрави страховете си. Беше още в шок, и, както обикновено, реагира като се разприказва.
Когато най-накрая колата спря и Джуд отвори вратата, Беси започна да усеща страх. Докато колата бе в движение, тя не беше разбрала какво наистина става, като бебе, което може да се вози в колата и щастливо да спи, но в момента когато спре, за да се плати някоя такса, започва да пищи. Нервите на Беси реагираха по същия начин.
— Те ви търсят, знаете, нали — каза тя. — Младата детективка, Реган Райли, е в града и прави първокласно разследване.
Джуд и Уилийн размениха погледи. Те я заведоха до задната врата на къщата, отключиха и запалиха лампата в кухнята. Ръцете на Беси бяха завързани с въжето, което стоеше при пистолета.
— Изглежда сте помислили за всичко? — саркастично беше отбелязала тя.
Джуд я поведе из къщата, докато Уилийн тръгна да пали лампите.
Беси огледа добре мястото и сбръчка нос.
— Тази дупка се нуждае от почистване.
— Може би точно ти си човекът, който ще го направи — отбеляза Джуд.
— Няма начин — промърмори през зъби тя.
— Какво казваш?
— Нищо — отвърна Беси, чудейки се какво ли ще правят с нея. Не й трябваше много време, за да разбере.
Уилийн отвори вратата на спалнята.
— Ибън — каза тя. — Имаме компания за теб.
— Ибън! — извика Беси. Тя не можеше да повярва на очите си. Проснат на двойното легло, с ръце завързани отзад, лежеше човекът, за когото се предполагаше, че е бил дядо Коледа, човекът, чието лице бе видяла по телевизията този следобед.
— Няма ли истинският дядо Коледа да стане? — пошегува се Джуд.
Ибън погледна към Беси.
— Беси! Какво правите тук? Простете ми, че не мога да стана и да ви стисна ръката.
— Казвам ти, Ибън, обичам чувството ти за хумор. Кажи здрасти на Ибън, Беси.
Тя се вгледа в него.
— Ти си лигльото, който омърля килима ми с кал миналата година. Което означава, че ти ме забърка в цялата тази каша. Ако не бях толкова притеснена за обувките на дядо Коледа миналата нощ, нямаше да обърна внимание на ботушите на тази птица тук.
— Това е онова глупаво нещо, наречено съдба — безстрастно каза Ибън. „Мечтаеше си за компания — размишляваше той. — И си я получи. Госпожа Чистота“.
— Е, имам малко новини за вас — прекъсн го Джуд. — Вие двамата ще имате време да се опознаете, защото ще споделяте това легло.