— Какво? — в един глас изпротестираха и двамата.
— Ами дивана? — попита Ибън. — Аз ще отида на дивана.
— Той не е достатъчно дълъг и не се отваря — информира го Джуд.
„Къде е Бернадет Кастро, когато се нуждаеш от нея?“ — чудеше се Ибън. — „Той би направил всичко за един от онези разгъващи се дивани Кастро, които се отварят толкова лесно, че дори и дете може да се справи с него. Както малката Бернадет правеше в рекламите на фирмата на баща й преди толкова години. Ако се измъкна жив оттук — рече си той, — ще трябва да й напиша едно писмо“.
— Може пък да се влюбите един в друг. Ще имате много време да споделите най-съкровените си мисли и чувства. Както ние с Уилийн. Нали, скъпа?
Тя сбърчи нос.
— Ти не си споделяш най-съкро…
— Млъквай.
Джуд се обърна към Беси.
— Сега лягай. Ибън ще отиде до банята и после ще се пъхне при тебе.
— Почивка за тоалетна толкова скоро? — попита Ибън докато Джуд го развързваше. — Трогнат съм.
— Без тъпи коментари — разпореди Джуд.
— Между другото — каза Уилийн на Беси. — Коя е тази Реган Райли?
Ибън наостри слух. „Реган Райли — помисли си той. — Нейните родители бяха при Кендра и Сам“ — Той се беше срещнал с нея чрез Луис и знаеше, че е частен детектив.
Беси разбра, че не е трябвало да бърбори за Реган. Ако тя може да бъде от помощ на нея и Ибън, беше по-добре тези двама нещастници да не знаят за нея. Трябваше да си трае.
— Коя е тя? — запита Уилийн.
— Частен детектив. Тук е на почивка.
— Къде е отседнала?
— Не знам — Беси ги изгледа с каменно лице.
— Чудесно — отвърна Джуд. — Просто чудесно.
Когато Уилийн и Джуд се върнаха обратно в колата, за да отидат отново в града, тя изглеждаше угрижена.
— Коя е тази Реган Райли, Джуд? Ето затова не ми се иска да оставаме дълго тук. Трябваше да прекараме една седмица в каране на ски, да се срещнем с богати хора и да изчезваме оттук след празненството. Сега бездействаме и ченгетата се чешат по главите и пращат съобщения навсякъде.
— Уилийн, какво искаш? След като Ибън ме видя, нямахме друг избор. Трябваше да го разкараме, за да си свършим работата. Всичко върви точно. Всички си мислят, че той е извършил всичко и сега търсят него.
— Надявам се, че на това ще се хване и тази Реган Райли. Искам да разбера коя е тя.
— Ще разберем, Уилийн. Не се тревожи. Ще разберем.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ПЕТА
След като се изкъпа, Койотът изсвири и побърза да се присъедини към другите. Докато се подсушаваше, той включи телевизора и се втрещи от учудване.
„Какво, по дяволите, става?“ — каза си той.
Докато се обличаше, слушаше всяка дума за Ибън Бийн от предаването. „Значи така, Ибън, намерил си си момиче“ — тихо се изсмя Койотът.
На няколко пъти той избухна в смях. Никога досега не беше имал толкова забавна работа. Уилийн изглеждаше нервна. Какво казваха те? Реган Райли е частен детектив? Нека си разследва.
От друга страна едно от най-важните правила в този бизнес е да не подценяваш когото и да е, било то ченгета или конкуренцията. Джуд и Уилийн не бяха объркали работата във Вейл. Нямаше начин да знаят, че той си има собствена брънка в тяхната верига. Всъщност кражбата им беше добре планирана. Но както сами разбраха, дори и най-добрите планове могат да се объркат. Койотът се изсмя. Неговият план нямаше да се провали.
Той изчака докато Джуд и Уилийн завързаха Беси и Ибън и заминаха за града. Изключи телевизора и им помаха за довиждане. „Сигурно ще се видим по-късно, деца.“
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ШЕСТА
Когато неочакваните й гости си тръгнаха, Жералдин се върна в плевнята да поработи още известно време. Надяваше се, че не е направила грешка с щедростта си към този приятел Луис, но хареса Реган. Изглеждаше свястна и умна, не като онези хипита, които нахлуха в Аспен през шейсетте, и не правиха нищо друго освен да свирят на китарите си и да пеят за мир.
Беше близо пет часа когато Жералдин установи, че се е вкочанила и й е студено. Освен едно ведро, което дядо й вероятно е използвал през младите си години, този следобед беше безплоден. Всичко, което намери, беше боклук. Чисто и просто боклук.
Жералдин беше готова да се прибира, когато нещо я накара да се изправи на пръсти и да провери дали рафтът, който беше чистила през последния един час, е съвсем чист. Имаше ли там още нещо? Светлината на лампата, окачена отгоре, не беше достатъчна да разпръсне тъмнината там, където рафтът се срещаше с наклонения покрив.
Тя извади фенера от колана си. Носеше го, за да открива вероятни съкровища, стаени под купчини какво ли не. Насочен към полицата, тънкият лъч светлина разкри дебела книга, нещо като счетоводна книга или фото-албум.