Жералдин придърпа един стол, стъпи на него и протегна ръка. Рафтът беше толкова дълбок, че тя едва успяваше да докосне с върховете на пръстите си края на книгата. С много усилия най-накрая успя да я измъкне. Освети корицата, като се надяваше да намери стари снимки на дядо си и на семейството й. Избърса праха отгоре и ахна, когато видя инициалите на дядо си, изписани със сребро, блещукащи на фона на червенокафявата кожа. Б.С.
Когато отвори първата страница очите й се напълниха със сълзи.
„Историята на моя живот“, от Бъртън Спуунфелоу.
С двете си ръце тя я придърпа към себе си. Почти забравяйки да угаси лампата и да заключи вратата на плевнята, тя се втурна към къщата и си наля малко Уайлд Търки. Запали огъня, намести се в люлеещия се стол, който беше любимото място на дядо й и погледна към портрета му, който толкова много обичаше — изправен, в най-хубавите му дрехи, подпрян на бастуна си. Тя вдигна чашата си за наздравица.
„Както ти би казал, почтени дядо, «Долу колебанието».“ Жералдин глътна уискито на един дъх и си избърса устата. „Сега вече съм готова да разкривам тайните ти“. Особено една, за която тя се надяваше, че е написал.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И СЕДМА
В джипа, на път към дома си, Дейзи говореше сама на себе си. „Всеки обича масажите“. Двете семейства, Ууд и Райли, бяха оценили високо работата й, докато масажираше вдървените им мускули и отпускаше скованите им стави.
Докато работеше върху Кендра, Дейзи беше пуснала най-успокояващата, според нея, касета. Тя я харесваше, защото това бяха звуците на океана — леко плискащите се на брега вълни и писъците на няколко чайки във въздуха. За съжаление, тя напомни на Кендра за една от най-любимите й картини, един морски пейзаж, който беше купила от Кейп Код и сега беше сред откраднатите.
— Мисля, че ще е по-добре да смениш касетата — беше й казала. — Тази ме изнервя.
— Няма да се караме — беше отговорът на Дейзи. — Мислех си, че ще ти харесва, защото телата ни се състоят предимно от вода. Както и цялата планета. Затова така ни тегли морето, нали знаеш?
— Точно така, по същия начин, както моите картини притеглиха Ибън — беше отвърнала Кендра, затваряйки очите си.
Дейзи разбра, че бяха стигнали до момента, когато клиентът не желае да мръдне и мускул, в това число и устата си. Масажът щеше да продължи в мълчание.
Сега Дейзи зави по пътя към дома им и се усмихна. Хубаво е да си у дома.
В къщата Ида стоеше пред купа със смляно месо и оформяше кюфтетата с ръце.
— Не се безпокой, скъпа, това са хамбургери с пуйка — каза тя, като повдигна очилата си с кокалчетата на ръката.
— Не съм казвала нищо — засмя се Дейзи. Окачи якето си на закачалката до задната врата, където висяха един куп палта и шалове, а ботушите стояха в малки локвички разтопен сняг.
Ида бръкна във фризера, извади парче замръзнала царевица и я сложи на дъската. Вдигна чука и нанесе силен удар.
— Как ти мина денят, скъпа? — попита тя.
— Чудесно — отвърна Дейзи. — Имам няколко добри новини за теб.
Ида погледна към нея.
— Какви?
— Намерих ти друга работа.
Болезнена и тъжна гримаса мина през лицето на Ида.
— Друга работа? Мислиш, че се заседявам прекалено дълго при теб?
— Какво? Разбира се, че не! — Дейзи прегърна с една ръка майка си и си помисли, че може би наистина малко прекалява. — Знам, че се опитваш да спечелиш малко допълнителни пари и си помислих, че точно тази работа може да ти хареса.
— Слушам те — каза Ида с мрачно лице.
— Понеже икономът на Кендра Ууд изчезна, няма кой да им готви и да пазарува. Само по няколко часа следобед. Мислех, че ще ти се хареса. Само за тази седмица.
— Ако ме иска за цял ден, ще зарежа химическото чистене — отвърна Ида.
Дейзи се засмя.
— Не, мамо. Не искам да правиш това. Това е стабилна работа и на теб ти харесва да работиш там, когато си тук.
— Не са идвали много знаменитости тази година. Беше малко скучно. Но да работя за Кендра Ууд! А не каза ли, че и Нора Реган Райли е също там? Тя е любимият ми автор.
— Тя е там със съпруга си — кимна Дейзи.
— Не бях ли чела някъде, че имал някаква смахната работа?
— Той е погребален агент — сви рамене тя. — Все някой трябва да го прави. Ще се обадя на Кендра да й кажа, че ще бъдеш там утре следобед. — Тя отиде до телефона и започна да набира.
Ида се въртеше из кухнята.
— Ще трябва да си купя още един филм за фотоапарата.
Дейзи затвори телефона.
— Никакъв фотоапарат, мамо.