Реган грабна тефтера до леглото:
— Трип, как ти е цялото име?
Той се поколеба:
— Готова ли си за това? Името ми е Тобиас Ланселот Уолейсуорт Трети.
Реган се втренчи в него:
— Звучи доста сериозно.
— Мислиш, че старият ще се смили над мен? — попита Трип. — Нещастието никога не идва само. Той носи хомота на това име още от рождението си, така че, защо да не го носи и бедният му син. Добре поне, че съм трети и затова ми викат Трип.
— Прекрасно. От къде си?
— Кънектикът.
— Аз също, от Хартфорд. А ти?
— Гринуич. Но родителите ми възнамеряват да се оттеглят във Флорида, като се пенсионират. Баща ми иска „аз да се установя“, преди те да заминат. Казах му, че съм на двайсет и пет години и да ме остави на мира.
Реган написа името му в горната част на листа.
— Това име ще впечатли личния състав на всяка по-голяма компания. Или поне ще събуди любопитството им. Звучи сякаш произхождаш от някакъв род. Трябва да те запозная с момчето, което срещнах вчера. Той би си умрял да има такова име.
— И какво да сложа в автобиографията си след името?
— Училищата, в които си ходил.
— Бил съм в пансион в Швейцария за няколко години и после в Стенфорд — предложи Трип.
— Звучи страхотно. Като опишеш образованието си, ще трябва да поукрасиш прекрасните си преживявания — възкликна Реган ентусиазирана. — Като например, че в момента си част от международен екип, който подпомага развитието на този ресторант.
— Международен?
— Майката на Луис идва от Франция.
— Гот — Трип посочи платното с портрета на Луис 18. — И като стана дума за Франция, какво смятате да правите с това тук?
— Тази сутрин трябва да измисля, къде да го сложа.
— Ако Луис ме пусне, ще ти помогна да го занесеш.
— Благодаря ти, Трип. Сигурна съм, че ще те пусне. Ще се облека и ще сляза долу след малко.
Трип се изправи:
— Аз май ще трябва да побързам. Луис ще ме търси. Благодаря за помощта. Мисля, че вие двете трябва да издадете някакъв информационен справочник по мотивация или нещо такова.
— В момента нямам настроение да играя ролята на модел за мотивация — измърмори Кит с глава, заровена във възглавницата.
— Сериозно, Трип, ако имам малко време, ще ти помогна с тази автобиография — обеща Реган, — ако искаш.
— Като частен детектив тя усеща лъжите — обясни Кит. — Така че ще я направи да изглежда колкото е възможно по-истинска.
— Каквото и да е, само баща ми да ме остави на мира — въздъхна Трип и затвори вратата след себе си.
— Той е умен — каза Кит. — Въпреки че е шест години по-млад и няма представа какво да прави с остатъка от живота си, смятам да се застъпя за него.
— Може би ще го научиш да използва компютър — предложи Реган.
— Сега е твой ред да млъкнеш.
Реган се изправи и се протегна.
— Ужасно е да си на тази възраст и да си толкова неустановен.
— Не като нас двете старици, а?
— Ти го каза — Реган разказа на Кит за плановете си за сутринта. — Така че защо не се успокоиш? Ще се върна да те взема и ще отидем с онези момчета на обяд при Бони.
— Вече броя минутуте.
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Във вторник сутринта Ида беше толкова развълнувана, че едва издържаше. Никога преди това не беше ходила в къща на такава знаменитост. И като си помислеше, че уцелва с един изстрел два заека. Миналата вечер се беше обадила на най-добрата си приятелка в Охайо и й беше казала да отиде до къщата й, да вземе книгите на Нора Реган Райли и да ги изпрати, за да може да ги даде за автограф. С бърза поща. Удоволствието си струваше цената.
Ида погледна часовника и забърза надолу по улицата. Беше девет и петдесет и осем. Тя щеше да работи в пералнята от десет до два, а после щеше да отиде в къщата на Ууд в три. Точно в десет тя отвори вратата и нахлу в магазина за химическо чистене.
— Здрасти, Макс.
Шефът й я погледна над книгата със сметките:
— Добро утро, Ида. Как се чувстваш днес?.
— Благодарна, че съм жива — отвърна тя. — Благодарна на Всевишния, че и тази сутрин ми позволи да се събудя и все още да дишам.
— Това винаги помага — каза Макс, докато разпечатваше пакетче с монети и гледаше как падат в чекмеджето. Беше млад мъж в началото на трийсетте. Висок и костелив, със сива коса, той говореше с къси изречения и както изглеждаше, водеше къси разговори. „Тихите води са най-дълбоки“ — често си мислеше Ида.
— Днес ще бъде тежък ден. Два дни след Коледа всеки е натрупал мръсни дрехи. Естествено хората пият твърде много през почивката и стават невнимателни. А после трябва да подготвят костюмите си за Новогодишната вечер…