Ида съблече скиорското си яке и го закачи на кукичката с надпис „Ида“.
— Добър за бизнеса — каза Макс. — Вече минаха няколко човека тази сутрин. Можеш да се захващаш с техните дрехи.
Ида нагласи очилата си, отиде до работното си място и се пресегна към отделението с мръсни дрехи. Тя извади мъжки костюм и провери джобовете за забравени лични вещи и беше разочарована, че не намери нищо. Докато се пресягаше за комплект етикети, тя се опита следващата й забележка да звучи непринудено.
— Да са идвали някакви филмови звезди тази сутрин?
Макс дори не вдигна глава, съсредоточен в подреждането на монетите.
— Не.
— Ммм-да — промърмори Ида и закачи етикетите на сакото и панталоните. „Костюмът изглежда скъп“ — реши тя и го сложи във второто отделение. Погледна големия часовник на стената. Десет и три минути. „Боже Господи — помисли си, — този ще е най-дългият ден в живота ми“. Тя можеше да се досети, че хотелите ще са препълнени и някой трябваше да се погрижи за мръсните дрехи. При цените, за които Макс настояваше, само защото това било Аспен и се намираха хора да ги плащат, щеше да излезе по-евтино, ако отидеш да си купиш нови дрехи, отколкото да пратиш старите за няколко завъртания в пералнята с химикали.
Макс затвори шумно книгата със сметките с авторитетен замах и извести Ида:
— Ще бъда отзад.
Ида въздъхна и се наведе над големия бял кош с мръсни дрехи. Хвана един пакет и го вдигна на работната си маса. „Най-лошото при хотелските услуги за почистване е, че на много от известните личности никога не им се налага да донасят мръсните си дрехи сами — помисли си тя, — освен ако не е спешно и са пропуснали сутрешното събиране“. По дяволите, Ида беше взела тази работа, за да може да се среща с хора, а сега единственото, което й се набиваше в очите, бяха големи купчини смърдящо пране.
Звънецът на входната врата звънна и Ида погледна натам.
— Чу ли звънеца, Ида? — извика Макс отзад, където пресите вече работиха и той гладеше, пееше и танцуваше с музиката по радиото. Макс беше на работното си място, въоръжен с пръскаща бутилка, готов да атакува всяка изцапана дреха с усърдието на възроден.
Ида нарочно не му обърна внимание. Естествено, че го е чула, нали стои точно пред вратата. Понякога се притесняваше, че дишането на тези химикали през цялата година го е направило малко чалнат.
— Мога ли да ви помогна? — усмихна се на млада красива жена с черна, блестяща коса, облечена в скъпо кожено палто.
Жената й подаде парче бяла материя с петна от спагети по него.
— Поляха ме с червено вино миналата нощ. Можете ли да го изчистите?
— Разбира се, че можем — каза Макс, появил се изведнъж зад гърба на Ида. — Напиши бележка, Ида.
Ида се обърна към него и каза кисело:
— Как ми се иска да се бях сетила и аз за това — тя си наплюнчи пръста и откъсна най-горния фиш от купчинката за приеманите стоки. После взе бялата дреха. — Къде е останалата част, скъпа?
Клиентката се втренчи в нея с неразбиращ поглед.
— Това е всичко.
— Секси — измърмори Ида. „Трудно е да повярваш, че е дреха — помисли си тя, докато пишеше името на жената. — Сигурно се разтяга повече от гумен пръстен. Аз бих я взела за вратовръзка“. — Ето готово — подаде копие от бележката на клиентката. — Утре добре ли е?
— Разбира се. Ще се видим тогава.
Ида отново погледна часовника на стената. „Не трябва да бързам толкова — помисли си тя. — Но днес просто нямам търпение“.
След време, което изглеждаше като вечност, стрелките на часовника най-сетне се спряха на дванайсет и два. Беше време да тръгва и да започне новата си работа, сблъсквайки се с богатите и известните.
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ПЕТА
След като си взе топъл душ, Реган се почувства готова да поеме предизвикателствата на деня. Слезе в офиса на Луис и го намери да говори по телефона.
— Здравей, скъпа — прошепна той и след това заговори в слушалката. — Този купон ще бъде невероятен. Всички ще дойдат … Кой? … Казах всички. Ще присъства почти цялата преса. Най-доброто в града … Ще ти изпратя по факса копия от вестниците — затвори телефона и погледна към нея. — Ще дойдат от всички национални издания, а културният редактор на „Аякс Булдог“ ми каза, че имали много покани, но ще гледат да успеят да дойдат. О, моля те … — той отвори чекмеджето на бюрото си и извади шише Тъмс. — Гълтам тези неща като бонбони.
— Това са от онези, които Ибън има в медицинската си чантичка.
— Хич не го споменавай — предупреди Луис. — Вторник е и аз съм все още в бизнеса. Има още само два дни, за да ме погуби. Как беше леглото ти?