Малките сгради от дърво и тухли, покрай които минаваха, бяха толкова живописни и красиви като от картинка, че градчето изглеждаше като от приказка. Малкото селище на Аспен понякога приличаше на декор на филм; имаш чувството, че ако отвориш вратата на някоя къща, отзад няма да има нищо.
Докато продължаваха да бързат, Тед обясни как е направил връзката.
— Енгъс Людвиг ми писа от Калифорния, където е живял през последните петдесет и пет години и ми каза колко много е харесал статиите ми. Той спомена, че е познавал Жералдин Спуунфелоу на младини. Каза, че ще дойде по Коледа, защото иска да се върне отново тук и ще търси къща за живеене. Внуците му много обичали ските и той мисли, че ако купи някое място в Аспен, ще може да ги вижда повече. Мисля че ще излезе чудесна история: човек, израснал тук, се завръща на осемдесет годишна възраст.
— О-о, на осемдесет години ли е човекът?
— По телефона изглеждаше на двайсет.
Стигнаха да хотел Джером — един от най-старите хотели, реставриран през последните години и превърнал се в елегантно убежище на викториански Аспен.
Дневната беше обзаведена с ориенталски килими, традиционни дивани и столове, и стъклени масички за кафе с крачета от еленови рога. „В този край има много еленови рога — помисли си Реган. — Не бих желала да съм лос някъде тук“. Голямо коледно дърво запълваше ъгъла, а закачените на розовите тапети глави на елени гледаха в различни посоки.
Беше единайсет часа и те веднага влязоха в почти празната трапезария, където масите бяха с розови покривки и свежи цветя. Дълъг бар минаваше покрай една от стените, а драпираните прозорци стигаха чак до тавана.
Енгъс Людвиг стана от стола си и им махна за поздрав.
— Познахте. Аз съм Енгъс, най-старото конте в тази стая — изсмя се той тихичко. — Седнете, поръчайте си кафе и каквото там сервират тук.
Реган му се усмихна. Цялата му коса беше бяла, имаше набръчкано лице, но се държеше дружелюбно. Носеше ръждиво на цвят кадифено яке, бяла риза, вратовръзка и сини джинси.
— Ако нямате нищо против, съм довел още един човек — каза Тед.
— Колкото повече, толкова по-весело.
Запознаха се и Реган и Тед седнаха и си поръчаха кафе и сладкиш. Тед извади малкото си касетофонче и Реган се усмихна като се сети за Лари.
— Имате ли нещо против да записвам?
— Ни най-малко — усмихна се Енгъс. — Достатъчно ли силно говоря?
— Да — каза Тед, докато търсеше тетрадката в чантата си. — Бих желал да си правя и някои записки.
— От тук някъде ли сте, млада госпожо? — попита Енгъс Реган.
— Не. Живея в Лос Анжелос. Тук съм само за една седмица.
— Калифорнийско момиче, а?
— Родом от Ню Джърси — отвърна Реган.
Енгъс се усмихна широко.
— А аз съм момче от Сан Франциско, родом от Аспен. Предполагам, че затова сме тук днес заедно.
Тед си прочисти гърлото, за да вземе думата.
— Реган е посетила Жералдин Спуунфелоу миналия ден.
— Как е Жералдин — попита Енгъс, като се обърна към Реган и сложи ръка върху нейната.
— Изглежда добре — Реган коментира състоянието й само при тръгването, но не и при пристигането в нейната къща. — Вие сте я познавали?
Енгъс се облегна назад в стола си:
— Ние и двамата израснахме тук. На осемнайсетгодишна възраст заминах да уча в един колеж на изток. Тя трябва да е била на тринайсет, когато тръгнах. После почти не съм се връщал. Намирах си работа през лятото в различни градове, защото Аспен беше много малък тогава. Завърнах се по Коледа, когато бях на двайсет и четири. Беше 1938 и нещата тук бяха започнали да се развиват. Ски състезания и други такива — той спря за малко, погълнат от спомените си. — Беше прекрасен ден, всички бяха в коледно настроение и аз седях на бръснарския стол, когато тя мина покрай бръснарницата. Най-прекрасното деветнайсетгодишно създание, което някога сте виждали! Жералдин Спуунфелоу беше пораснала! Исках да изтичам на улицата, но косата ми беше мокра и си помислих — той повдигна вежди, — че и без това няма да направя много добро впечатление. Така че… — пак спря и погледна Тед. — Микрофонът хваща ли всичко, което говоря?
— Да, господине.
Енгъс се облегна назад и кръстоса крака. Реган се надяваше, че Тед е донесъл достатъчно касети.
— …Веднага щом ме подстригаха, отидох в заведението на дядо й, като се надявах, че е минала оттам. Дядо й беше там, но Жералдин — не. Попитах го дали мога да я поканя на среща.