— И той какво каза? — попита Реган и после се сети, че може би трябва да остави Тед да задава въпросите.
— Не каза „не“, но не ме и окуражи много. Той каза, че току-що са се върнали от почивка и че на връщане са пътували дълго с влак. Искали да бъдат сред семейството си за Коледа и били малко изморени. Каза, че може би друг път ще мога да я поканя. Аз се надявах да я срещна някъде в града и, разбира се, я видях в църквата. Изглеждаше като ангел. Но беше и много тъжна.
— Излизали ли сте някога с нея все пак? — попита Тед.
— Не. Само я гледах през пейките в църквата. Сигурно съм изглеждал като болна от любов крава. Имаше новогодишно празненство и мислех да я заведа там, но тя не ми даде възможност. Интересното е, че мога да кажа, че тя май ме харесваше. Но когато се приближих до нея след последния химн когато всички излизаха, не се реших да я заговоря. Беше Коледа и тя беше хубаво младо момиче, а аз — красив негодник! — Той се намръщи. — И трябва да знаете, че наистина бях такъв! Но тя не се интересуваше. От това, което прочетох в статията на Тед излиза, че не се е интересувала от никого през целия си живот.
— Каза, че е имала приятел миналата година — рече Реган.
— Наистина ли? — Гласът на Енгъс прозвуча възмутено, но после бързо се опита да прикрие реакцията си. — Няколко месеца по-късно трябваше да замина по работа в Калифорния. Тогава срещнах моята Емили и после никога не се завърнах да живея в Аспен отново. Ние се оженихме, аз се включих в бизнеса на баща й, моите родители се оттеглиха във Флорида, записах се в армията и изведнъж Аспен стана само спомен. До сега.
— Жералдин дарява много скъпа картина на музея. Казва се „Завръщане у дома“ — каза Тед.
— Спомням си тази картина — юмрукът на Енгъс удари по масата.
— Спомняте ли си? — в един глас се учудиха Реган и Тед.
— По дяволите, да. Тя висеше зад бара в заведението на мистър Спуунфелоу. В деня, когато въздишайки по Жералдин, за пръв път влязох там, дядо й тъкмо я сваляше от стената, за да освободи място за малката елхичка в ъгъла. Сигурно е имал нови идеи за обзавеждането след пътуването си до Ню Йорк. И знаете ли? Той така и не я постави отново преди да напусна града няколко месеца по-късно. И ето я сега, известна, колкото трябва да бъде. Трябваше да се опитам да я купя още тогава от него.
— Сега — каза Тед като погледна тетрадката си, — можете ли да кажете, че имахте силен копнеж да се завърнете към корените си?
— Можете и така да се каже, ако искате — отговори Енгъс. — В интерес на истината, след смъртта на Емили, миналата година се почувствах самотен. Децата ми са големи вече и се разпръснаха. Не исках да бъда в тежест на никой от тях, но знаех, че трябва да се преместя някъде. Там, където бях, имаше прекалено много спомени. И така, един ден прочетох статията ви — той потупа Тед по гърба, — и тогава ми дойде тази идея. Казах си, защо пък да не се върна обратно? Това е мястото, където всичко се развива. Има предимствата на малкия град, но и удобствата на големия. Винаги са ми липсвали снега и планините. Емили винаги казваше, че не си пада по студеното, така че никога не се върнахме. Но пък внуците ми са много добри скиори, затова реших да видя какво може да ми предложи това място. Ще разглеждам няколко къщи тази седмица. Доста е скъпо тук! Но има една къща извън града, която се нуждае от малко ремонт. Жената в агенцията за недвижими имоти мисли, че е чудесна за човек като мен. Така или иначе, ще си взема някоя къща наоколо.
Тед се обезпокои.
— Значи не е сигурно, че се връщате обратно?
— Шегувате ли се? Тук съм едва от един ден и се чувствам отново жив. Бях толкова нещастен след смъртта на Емили. Тя боледуваше известно време и след като се спомина в душата ми настана празнота, която не знаех как да запълня. Когато вчера се завърнах в планината, почувствах, че отново съм си у дома.
До този момент Тед драскаше като луд.
— Чудесно, чудесно.
Реган не можа да се въздържи, да не зададе още един въпрос.
— Смятате ли да се обадите на Жералдин докато сте тук?
Енгъс прекара пръсти през гъстата си бяла коса.
— Трудно е, като си спомниш, че не са ти дали възможност на времето. А това беше времето, когато изглеждах добре.
Реган се засмя.
— Вие все още изглеждате добре! Освен това, това е било преди много време.
— Ами, не зная. Но ще ви кажа нещо… — той извади от джоба си билет за празненството на Луис. — Ще направя всичко възможно, за да се опознаем отново.
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ОСМА
Когато Реган се прибра в стаята си, Кит беше почти готова.
— Точно навреме — възкликна Кит. — Трип ми донесе вестник. Излежавах се в леглото ти, информирах се за събитията, дремах и най-накрая събрах сили да вляза да се изкъпя. А как мина твоята сутрин?