— Интересно — каза Реган, докато изваждаше скиорските си панталони от гардероба. Тя разказа на Кит за Тед и за срещата им с Енгъс.
— Ще ти кажа едно нещо — рече Кит, като си решеше косата. — Да пукна, ако си изгубя ума по този антиквар за десетки години. Ще си позволя да тъгувам само няколко месеца.
— Той не тъгува за нея. Това е различно — настоя Реган. — Не се е върнал тук заради нея. Те никога не са ходили заедно, това е различно — сега тя навличаше чорапите си. — Той помни, че „Завръщане у дома“ е висяла в заведението на Спунфелоуови.
— Чудя се защо Жералдин никога не е ходила с него — помисли си на глас Кит.
— Аз също. Може би просто е бил прекалено стар за нея. Все пак нещо не е наред.
— М-мм — каза Кит докато се изучаваше в огледалото. — Не може да я е отегчил до смърт с разговори за компютри. Те още не са били изобретени.
Реган се засмя.
— Винаги има нещо скучно, за което да се говори. Хайде да се махаме от тук. Момчетата сигурно са вече в планината.
На излизане минаха покрай Трип.
— Хей, Реган — извика той. — Обадих се на някои художествени галерии в града. От една от тях казаха, че ще дойдат да вземат картината на Луис. Ще трябва да минеш от там утре, за да избереш рамка.
— Чудесно! — кимна Реган. — Благодаря ти много. Ще успеят ли до четвъртък?
— Ще я донесат в четвъртък.
— Трип, свършил си чудесна работа.
— Имаш ли нещо против да го изложиш в писмена форма за баща ми? — попита той.
— Ще намерим начин да го вмъкнем в автобиографията ти — рече Реган и се отправи заедно с Кит към вратата.
Кит погледна часовника.
— Точно по програма. Всички са отишли на ски, щом лифтовете са започнали да работят, а ние ще се качим на пистите тъкмо навреме за един късен обяд.
Те взеха кабинковия лифт до върха на Аспен и се спуснаха до средата, където сред хълмовете беше сгушен ресторантът „Бони“. В снега пред него бяха строени в стройна редица пъстроцветни ски и щеки, чакащи собствениците си да ги вземат отново, след като са се наприказвали и наяли достатъчно.
— Всички са толкова доверчиви. Не се ли крадат ските тук? — попита Кит.
— Това което трябва да направим е да вземем по една ска от моите и от твоите и да сложим двата разбъркани чифта на различни места.
— Това се казва приятел — възкликна Кит, — прецаква престъпниците както може.
Не им трябваше много време, за да намерят Лари. Той стоеше отвън, облечен в черен екип. Слънчевите му очила бяха огледални.
— Здрасти, Лари — каза Реган, загледана в отражението.
— Здравей, скъпа. Запазил съм маса ей там. Вземете си нещо за ядене и излезте навън — Каза го по такъв начин, сякаш казваше на пациента си да си отвори широко устата.
— Не е ли малко студено да ядем на масите отвън?
— Оттам можеш да видиш повече — каза Лари. — Това са масите, които се заемат първи. Не се притеснявай. Слънцето ще те топли.
Реган и Кит взеха по една табла и се наредиха на опашката. Купиха си сандвичи и бутилирана вода и платиха толкова, колкото цяло семейство би платило за една хубава вечеря с пуйка. Те все още свикваха да вървят със ски-обувките си.
— Тоалетната е на един хвърлей по-надолу — каза Кит.
— Хвани се за парапета и върви настрани — посъветва я Реган.
— Не помага.
Излязоха навън и отидоха до масата, където Стюарт и Дерууд вече ядяха.
Стюарт изтри устата си и посочи мястото до себе си.
— Седни тука, Реган.
Лари беше зарязал таблата си до Стюарт. Той беше зает да обикаля масите, търсейки стари приятели, нови приятели, и въобще някой от Ню Йорк, който би могъл да се нуждае от качествена зъболекарска помощ.
— Лари би трябвало да постави зъболекарския си стол в някой гимнастически салон — каза Реган, докато сядаше на стола си. — Така ще може да изразходва излишната си енергия когато няма пациенти.
Стюарт сърдечно се засмя.
— Този път спускането беше страхотно — обяви той. — Колко кръгчета направихте днес?
— Половин — каза Кит и отхапа от хамбургера си.
— Шегуваш се?
— Не, не се шегува — отговори Реган. — Трябваше да свърша някои неща тази сутрин.
Стюарт изгледа Реган.
— Какво прави?
Реган сви рамене.
— Имах няколко посещения.
Дерууд вдигна поглед от салатата си.
— В хотела, в който съм отседнал, можеш да си включиш компютърни игри към телевизора.
Кит тъкмо преглъщаше глътка вода. Тя се задави и се закашля, излезе й чак през носа. Стюарт трепна, докато Дерууд я потупа по гърба.
— Добре ли си? — попита той.
— Никога не съм била по-добре — отговори тя.