— Чудя се къде да отидем за вечеря — Стюарт отново придоби приятелското си изражение.
Реган хвърли поглед на Кит.
— Довечера ще бъдем на вечеря с родителите ми.
— Къде?
— В къщата на Кендра Ууд. Те са отседнали там.
— Кендра е сладурана — промърмори Дерууд.
Реган се развесели, като видя, че забележката подразни Кит.
— Бих се радвал да се запозная с нея — рече Стюарт.
„Не знам дали това е намек — помисли си Реган, — но ще е по-добре да си замълча“.
— Може да се видим с вас по-късно — Тя се огледа наоколо. — Хей, Стюарт, произвеждаш ли ски-екипи за деца?
— Не екипи — той бръкна за портфейла си. Извади рекламна брошура с две руси деца, които показваха светли коледни пуловери с подобни панталонки. — Направихме тази реклама миналия месец.
Реган и Кит я разгледаха с възхищение.
— Децата са много сладки.
— Разбира се, че са сладки — Стюарт се усмихна широко.
Когато свършиха с яденето, те взеха Лари и се върнаха при ските си. На тръгване Дерууд падна и се затъркаля надолу и след не повече от десет секунди се удари лошо. Кит се спусна до Реган.
— Каза ми, че е страхотен скиор — прошепна тя.
— Може би на компютър.
Направиха няколко спускания и след това решиха да се връщат, за да се подготвят за вечеря. На раздяла Стюарт сложи ръка на рамото на Реган.
— Ще се радвам да отидем заедно на танци по-късно.
— Ще опитаме — обеща Реган.
Докато се връщаха обратно в хотела, Кит въздъхна:
— Той е страхотен и те харесва. Какъв е проблемът?
— Не зная. Има нещо странно в него.
Беше четири часа и започваше да се стъмва.
— Ще се преоблечем и ще вземем такси до Кендра — рече Реган.
Мислеше си колко хубаво би било, ако Ивон е намерила телефона на братовчедката на Беси и го донесе със себе си.
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ДЕВЕТА
Точно в два Ида си грабна палтото и изхвърча от магазина за химическо чистене.
— Къде си се забързала така? — извика Макс след нея.
— На едно много по-вълнуващо място от това — провикна се Ида и входната врата се затвори след нея.
Прибра се в къщи, за да се поосвежи малко и в три без една беше вече на пътеката пред къщата на Кендра Ууд.
„Изглежда като къща на известен човек — реши тя, съдейки по размера и облицовката от камък и дърво. — Такива къщи можеш да видиш в телевизионната програма на Робин Лийш“.
Позвъни на звънеца и чу през вратата мелодията, която се разнесе от него в къщата. „Колко сложно — помисли тя, — когато едно динг-данг може да свърши същата работа“. Побутна очилата на носа си и издиша, любувайки се на гледката на топлия си дъх сред студения въздух. „Сигурно от тук е дошъл изразът «Да си под пара»“ — реши тя.
Изведнъж вратата се отвори и на прага застана не друг, а една от любимите й актриси — Кендра Ууд. Изглеждаше шик както винаги, облечена в скиорски пуловер и стегнати панталони.
— Ида? — попита тя.
— Така ми викат — пошегува се Ида и влезе във фоайето. — Толкова се радвам да се запознаем. Гледала съм всичките ви филми — не можа да премълчи тя, след което си спомни, че Дейзи я предупреди да не говори твърде много.
— Това е чудесно — каза Кендра и взе палтото й, — въпреки че има някои, които бих искала да забравя.
— О, зная какво имате пред вид. Някои от последните ви филми просто не отговаряха на таланта ви.
Кендра се усмихна наполовина, докато Ида прибираше очилата в чантичката си.
— Готово. Разбрах, че ще се появите на Бродуей скоро.
— Да, тъкмо разучавах сценария.
Очите на Ида се разшириха.
— Наистина ли! Колко вълнуващо!
— Дано да е така — каза Кендра мрачно. — Надяваме се да се получи истинско шоу. Ела вътре да се запознаеш с всички. Те са изтощени след първия ден на ски. Днес ходихме до Сноумас.
Ида я последва в хола, където огънят буйно гореше, а синовете и мъжът на Кендра четяха текста заедно с няколко гости.
— Ида, позволи ми да те запозная с… — и Кендра я запозна с всички.
— Обичам книгите ви. Прочела съм всички — Ида информира Нора.
— Благодаря — рече Нора и стана, за да си стиснат ръцете. — Винаги е приятно да го чуеш.
— Аз съм директор по погребенията — представи се Люк.
Ида погледна объркано.
— Много хубаво.
— Не го слушайте — засмя се Нора.
— Ида, нека да ти покажа останалата част от къщата и после ще се върнем отново в кухнята? — предложи Кендра.
— Добре — кимна Ида, докато сензорите й поемаха всяка подробност.
Минаха през дългия коридор и хвърлиха бърз поглед на спалнята на домакините и на стаята за гости.
— Всеки си оправя сам леглото, но ако можеш да минаваш с прахосмукачката и да почистваш тоалетната, ще бъде чудесно.