— Не скъпи, беше любов от пръв поглед.
„Заради чековата ти книжка“ — помисли си Реган.
— Ивон — каза на глас, — съжалявам, че ти досаждам отново, но намери ли телефона на братовчедката на Беси?
— Не зная дали трябва да говорим сега — Ивон погледна към Лестър.
— Какво? — попита Реган.
— Имам новини за теб!
— Какви? — попита и Кендра.
— Не намерих номера, но ми се обади застрахователният агент. Господи, те винаги знаят всичко. Искат да говорят с Беси колкото се може по-скоро.
— Те винаги разпитват домашните помощници, когато има кражба в къщата — каза Реган.
— За втори път — каза Лестър.
— Какво искаш да кажеш? — попита Реган.
— Човекът ни каза, че в последната къща, където Беси е работила, също е имало голяма кражба. Тогава също са я разпитвали.
— Кога е било това? — отново попита Реган.
— Преди дванайсет години. Прекрасно, нали?
Сам избухна в смях.
— Лестър, ще трябва да внимаваме кого уволняваме. Аз уволних крадец на скъпоценности, а ти на картини. Може би двамата са се събрали.
Ида беше толкова възбудена, че не можа да се въздържи.
— Аз няма да открадна нищо — изтърси тя, докато сервираше соса за спагетите.
Сам се обърна към нея.
— Това е хубаво, Ида, защото ние много се безпокояхме за теб.
Ивон се засмя.
— Не мисля, че Беси има нещо общо с кражбите. Но е подозрително, а не знам как да се свържа с нея.
— Защо ли ме е търсила Беси? — зачуди се Реган.
— Може би е искала да ти каже довиждане — предположи Люк.
Реган се намръщи на баща си.
— Ивон, застрахователният агент каза ли нещо друго?
— Те знаеха, че Ибън е бил у нас онази нощ. Знаят също, че е работил за Сам и Кендра Ууд, а сега го няма, точно както и картините им. Беси работеше при нас и също е била там същата нощ. Те мислят, че може да са свързани помежду си.
Реган мислеше на глас.
— Спомням си, че Беси каза, че е видяла Ибън миналата седмица, когато е минал да вземе играчките за децата.
— Може би тогава са измислили плана си — Люк отпи от напитката си.
— Кога е почивният й ден?
— Различно.
— А миналата седмица?
— В петък.
— Къде ходи тя?
— Не знам — каза Ивон. — Излезе сутринта и се върна вечерта. На следващия ден бяхме толкова заети с приготовленията за партито, че нямаше кога да ни каже. Ходихме на ски. Дори не зная дали е излизала този ден.
— Ибън е ходил да пазарува във Вейл миналата седмица. Нора намери касова бележка от някакъв магазин, наречен Мишмиш или нещо подобно … — каза Сам.
— Мишмаш — поправи го Нора. — Като добър гражданин аз я предадох на полицията.
— Както и да е. Нямаше го в петък. Тя беше свободна в петък. Картината на Бисли беше открадната в петък във Вейл от мъж и жена. Сега и Ибън и Беси ги няма, просто не знам …
Реган сви рамене.
— Не знам, Беси официално не е изчезнала. Ние просто нямаме телефонния й номер. Не мога да си ги представя заедно. Те са възможно най-неподходящата двойка. Тя му беше толкова ядосана за това, че миналата година е направил цялата къща в кал. И продължаваше да му се сърди за това и последния път, когато говорих с нея. Освен ако всичко не е било театър …
Ида стоеше в кухнята и се стараеше да не изглежда, че подслушва всяка дума. Изпитваше върховно удоволствие. Докато вземаше лед от фризера, тя отново забеляза грижливо подредените отделения за храни. „За човек, който възнамерява да замине — помисли си тя, — той е бил прекалено загрижен да остави малко храна преди да напусне. Повечето мошеници биха си ги взели. В наши дни накъдето и да се обърнеш, ще намериш заведения за бърза закуска. Трябва да кажа нещо“.
Ида си прочисти гърлото.
— Знаете ли — каза тя, — Ибън е оставил много храна тук. Пиле, сос за спагети, който аз опитах и наистина е …
— Виждате ли — прекъсна я Реган. — Не е много последователно. Защо му е трябвало да приготвя всичката тази храна? А също и да остави стаята си неоправена и да зареже всичките си неща. Нещо просто не съвпада.
— Беси трябва да се върне в четвъртък — каза Ивон. — Надявам се, че ще го стори и ще отговори на някои въпроси.
— Ако се върне — рече Реган, — това ще бъде първият добър знак.
— Хайде — извика Ида, — ВСИЧКИ НА МАСАТА.
ГЛАВА ЧЕТИРСТА
Вечерята беше възхитителна. За Ида спокойно можеше да се каже, че знае как да сервира топло ядене. Освен това всички са съгласиха, че Ибън е свършил чудесна работа със спагетения сос.
— Чудя се за какво ли е мислил Ибън, докато го е правил — каза Кендра.
— Още малко лук, още малко чесън… — пошегува се Сам и отхапа парче хляб.
По време на кафето Реган и Кит решиха да отидат с Патрик и Грег да карат моторни шейни на следващия ден.