— Моторните шейни са истинско приключение — изписука Ида. — Моят зет Бък каза, че всички си тръгвали с усмивка на лицето.
— Ще е забавно да се пробва — каза Реган.
— Ще извикаш ли този с дрехите да ви придружи? — поинтересува се Нора.
— По-добре ще е да не го прави — рече Кит. — Иначе аз ще съм вързана за компютърния дърдорко.
— Госпожо Рейли — каза Патрик, — Реган и Кит вече имат гаджета.
— Винаги съм харесвала по-младите мъже — засмя се Реган.
— Тогава защо не вземете нашата кола довечера, за да можете да вземете момчетата утре? — предложи Кендра.
— Ще бъде чудесно — отговори Реган.
Час по-късно Реган и Кит влизаха в дискотеката. Още докато си плащаха билетите, чуваха как гърми музиката. Като направиха няколко крачки навътре, видяха Лари да танцува с русото дългокосо момиче, с което разговаряше и предишната вечер. Той им махна с ръка, сияещ като холандски чичо.
— Стюарт и Дерууд са на бара. Чакат ви — надвика музиката той.
— Благодаря, Лар — отвърна му Реган. Когато Лари се отдалечи, тя се обърна към Кит. — М-м да, Лар, беше ми приятно да се запознаем.
— Как може винаги да съм такъв късметлия? — попита Кит.
— Не знам. Но ще трябва да си направим път през тълпата и да видим дали ще ги намерим.
Ярките светлини се въртяха и осветяваха всяко кътче от залата. Докато си пробиваха път, музиката явно караше танцуващите да се отпуснат и със страстен размах да развъртят партньорките си ту насам, ту натам, повечето от които явно никога не бяха посещавали школата по танци на Артър Морей.
Когато стигнаха бара Реган извика в ухото на Кит:
— Мисля, че три от пръстите ми оцеляха.
— Моят гръден кош беше смачкан от някой, който не погледна огледалото за задно виждане преди да завие.
— Ще ти намерим подходящо лекарство. А, ето ги и тях — посочи Реган.
Стюарт и Дерууд стояха на бара на няколко крачки от тях и изглежда водеха сериозен разговор. Реган отиде до тях и потупа Стюарт по рамото. Той се обърна и й се усмихна широко.
— Хей, Реган — сложи ръка върху рамото й.
— Здравей, Стюарт.
— Позволи ми да ти взема нещо за пиене.
— Разбира се.
Докато Стюарт викаше бармана, Реган се обърна и видя как Дерууд завлича Кит на дансинга. „Доста са бързи — помисли си тя. — Обзалагам се, че той знае, че следва бавен танц“.
— Какво искаш, Реган? — попита Стюарт.
— Бяло вино, благодаря.
След няколко минути й го подаде. „Той наистина е мил — помисли си Реган. — Тогава защо ми се струва, че има нещо?“
— Как беше вечерята? — попита той.
— Приятно. А твоята?
— Двамата с Дерууд решихме да ядем тук в града. Щеше да е много по-добре, ако бяхте с нас.
Реган му се усмихна.
— Хей, имаш ли билет за празненството в четвъртък вечер?
— Не бих го пропуснал. Бих желал всички да бъдем заедно.
— Сигурна съм, че ще можем да го уредим … Доволен ли си, че си във ваканция една седмица?
— А? О, да, разбира се.
— Ще трябва да ми изпратиш каталог. Много от приятелките ми скоро ще имат деца. Някои дори вече имат. Трябва да потърся някоя хубава дрешка, а не знам къде да отида. Кой е най-големият размер при теб?
— Кой размер? А-а, осми размер — отговори той.
— Осми? — Реган изглеждаше изненадана. — Мислех, че правите облекло само за бебета и малки деца.
— Ами, това е по-голямата част от дрехите, които правим — каза той бързо. — Хайде да танцуваме.
— Добре.
Те си пробиха път до Дерууд и Кит, които си отпускаха душата. Дерууд танцуваше вариант на туиста, докато Стюарт предпочиташе старото „развърти си бедрата и щракай с пръсти“.
Четиримата танцуваха доста време и после седнаха да пийнат по нещо. След като си поприказваха на бара, всички решиха, че става късно и заедно поеха навън. Стюарт и Дерууд ги изпратиха до апартамента на Луис и им пожелаха лека нощ.
Във фоайето беше тихо. Докато се влачеха по стълбите към стаята си, Реган беше потънала в дълбок размисъл.
— Какво става с теб? — каза Кит като извади ключа си.
— Просто си мислех. Беше приятно да танцувам със Стюарт, но когато го попитах за работата му той не искаше да говори за това. Беше някак странно.
— Трябваше да си сменим местата, щом искаш да си говориш за бизнес. Сигурна съм, че Дерууд би бил много по-подходящ. Предполагам, че би го предпочел пред танцуването цяла нощ.
— Не съм искала да говоря за бизнес — оправда се Реган. — Но когато подметнах нещо, той се сконфузи.
В стаята имаше ново легло. Върху него лежеше бележка, „Надявам се, че това е по-добре“, подпис „Трип“.
— Колко мило — каза Кит и веднага отиде да го изпробва. — Това е по-добре. Ще се събудя само четири пъти тази нощ.