Другите излязоха от къщичката, а Кит направо хвърчеше, доволна от новооткритата топлина в обувките си.
— Благодарение на Патрик бях спасена от измръзване.
— Трябва да се научиш как да се обличаш в студено време — посъветва я Бък.
— Нямам търпение да си купя чорапи. Интересно как малките неща в живота ми доставят такава радост тези дни.
— Цял ден това ще правим — реши Реган. — Обяд и чорапи.
Всички се върнаха при моторните шейни и запалиха моторите им. Сега беше часът. Подредиха се в колона и се спуснаха надолу. Реган се радваше, че приключението завършваше. Толкова й се искаше Беси да се върне. Нямаше търпение да говори с нея. Защо я е потърсила, а после не се обади отново?
ГЛАВА ЧЕТИРСЕТ И ДЕВЕТА
Ида вадеше прането от сушилнята, когато чу колата да спира. „А, не, — каза си тя, — не искам да седя забутана тук в пералното помещение и да сгъвам кърпи, докато всички други си говорят.“ Тя бързо награби хавлиите в ръце и ги занесе на масата в кухнята.
Кендра и Нора топлеха ябълков чай. Двете двойки току-що се бяха върнали от ски.
„Голямо вълнение“, помисли си Ида, когато момчетата влязоха през вратата, следвани от Кит и Реган. Размениха се поздрави, докато Ида помагаше на Кендра да извадят чаши за всички.
— Как беше? — попита Кендра.
— Готино — каза Грег. — Трябва да си вземем няколко моторни шейни за тука.
— Моторни шейни ще използвате около две седмици на година — каза Кендра с кисела физиономия.
Сам влезе в кухнята.
— Ако Ибън се върне ще му свършат адски много работа.
— Би ли престанал! — засмя се Кендра.
— Никога! — отвърна Сам и извади една бутилка уиски от шкафчето. — Какво ще кажеш за едно ударно?
— Не бъди груб!
— Това е само името на напитката, мила — запротестира Сам.
Кендра се обърна да сложи чашите на масата и внимателно огледа прането. Зелени нишки от една самотна зелена хавлия се бяха полепили обилно по всичките луксозни кърпи в пастелни тонове, избрани специално да съответстват на плочките в баните.
— От къде, за Бога, се взе тази зелена кърпа?
Нора погледна купчината.
— Скъпият ми съпруг е виновен — обясни тя. — Той я използва.
— Какво съм направил? — попита Люк, изниквайки на вратата.
— Използвали сте хавлия, мистър Рийли — засмя се Кит.
— Не те обвиняваме за нищо, Люк — каза Кендра, — но от къде, по дяволите, я взе?
— Беше в нашата баня — отвърна той с почуда в очите. — Сметнах, че кърпата си е кърпа. Жена ми беше изненадана, че точно нея съм избрал, но трябва да ви кажа, че не бях обърнал много внимание. Просто я напипах в шкафа и я грабнах.
— Люк, — каза Нора, — всички онези пухкави хавлии бяха наредени там, а ти избра…
— … този парцал — довърши Кендра, показвайки кърпата.
Сам погледна съчувствено към Люк.
— Нас, мъжете, не ни оставят дори за минутка, нали, Люк?
— Определено — съгласи се Люк. — Мислех, че другите кърпи са прекалено хубави да ги ползвам. А виж ги сега на какво приличат…
Ида започна да се притеснява.
— Извинявай, Кендра, не съм искала да я изпера със светлите кърпи. Първо бях пуснала тъмното пране и бях пренесла голяма част от него в сушилнята, когато телефонът звънна. Когато се върнах, съвсем не мислех и реших, че съм прехвърлила всичко, и затова започнах да слагам светлите кърпи да се перат.
— Не се тревожи — отвърна Кендра моментално.
— Веднъж един червен чорап си игра с мен на криеница в пералнята. Накрая сипах белина и сложих няколко бели блузи — каза Реган. — После само можех да се радвам, че харесвам розовия цвят.
Ида й се усмихна.
— Ужас!
— Трябва да е някоя от кърпите на нашия приятел Ибън — обади се Кендра. — Всъщност, — пръстите й се плъзнаха до ръба и тя откри едно още неоткъснато картонено етикетче, — би трябвало току-що да я е купил.
— Какво пише на етикетчето? — попита Нора.
— „Риц“.
— „Риц“? — възкликна Нора.
— Само се шегувам — тя леко присви очи. — Ей сега ще видя. Името на магазина е „Мишмаш“. Деветдесет и девет цента. — После прибави с драматичен глас: — Да, наистина. „Мишмаш“.
— Квитанцията, която намерих, беше от този магазин — каза Нора. — „Мишмаш“ във Вайл. Помня, че пишеше хавлии, чорапи и бельо. Онзи ден казах на Люк, че това трябва да е някоя от неговите хавлии.
— Ако си е оставил чорапите някъде наоколо, ще ги взема аз — предложи Кит.
Патрик и Грег се засмяха, докато Реган обясняваше шегата на останалите.
— Е, ако и чорапите са като кърпите, не смятам, че ще изпуснеш нещо, Кит — каза Кендра. — А и не мисля, че е възможно човек да намери чак такива боклуци като тези из Аспен. Още един твърде съмнителен подарък от доброто ни приятелче Ибън.