— Според квитанцията е купил около една дузина — обади се Нора. Тя взе една кърпа за ръце с цвят на кайсии и я изучи внимателно.
— Чудя се къде са останалите — каза Кендра. — Дали не ги е набутал в някой друг ъгъл или процеп из къщата?
— Знаете ли, звучи смешно — добави Ида, като изтръскваше с огромно задоволство едно парцалче с кайсиев цвят, — но сутринта един човек, който минаваше през пералнята, имаше същите такива зелени власинки по кремавия си кадифен панталон. Каза, че жена му го била изпрала с някакви зелени кърпи и станало олеле-мале. Нишки от кърпите се били полепили навсякъде. Тогава му казах „От къде сте купили такива кърпи? Трябва да ги върнете.“ А той ми отговори, че били отседнали някъде и това не били техни собствени хавлии. Донесе още и смокинга си и вечерната рокля на жена си за колосване.
— Значи се е случило същото нещо? — попита Реган.
— Не е ли странно? — отвърна Ида, сгъвайки парцалчето.
— Доста при това — каза Реган. — Чудя се къде ли трябва да са отседнали, за да са им дали такива скапани кърпи. А имат и перална машина освен това.
Телефонът иззвъня и Грег грабна слушалката.
— Мамо, за теб.
— Ало — каза Кендра. — О, Господи! Шегувате се!
Всички замълчаха.
— Какво? — прошепна Нора.
Кендра покри слушалката с ръка.
— Ивон е. Братовчедката на Беси току-що се е обадила от Вайл. Била е в Денвър за няколко дена и когато се е върнала вкъщи, е намерила съобщение от Беси, че идва — Кендра направи пауза. — Но така и не е дошла.
ГЛАВА ПЕТДЕСЕТА
Кит държеше телефона и чакаше, когато Реган излезе от банята в кадифената си роба. Веднага забеляза безумния израз на лицето й. Знаеше, че сега може да каже каквото си иска, а тя едва ли въобще ще бъде разбере, че някой говори.
— Хийтклиф се обажда — прошепна Кит.
— Какво иска? — попита отсъстващо Реган, докато отваряше чекмеджето и измъкваше една виненочервена спортна блуза.
— Всъщност беше грешен номер. Търсеха някоя си Катрин.
— О-о.
Реган махна кърпата от главата си, взе един гребен от тоалетката и улови образа на Кит в огледалото, която нервно въртеше шнура на телефона. Изведнъж се пренесе в настоящето.
— Кит, какво правиш?
— А, добре дошла в редиците на живите. Стюарт е на телефона. Той и Дерууд искат да се присъединят към нас за вечеря.
Реган повдигна вежда и се усмихна.
— Бях потънала в дълбоки размишления.
— Знам. Ето — Кит й връчи слушалката.
Реган я пое и седна на леглото.
— Здрасти, Стюарт! … Много весело си изкарахме с моторните шейни … всъщност родителите ми и Кендра с мъжа си ще ходят при Луи на вечеря … искате ли и ти и Дерууд да се присъедините?
— Все едно да питаш католик ли е папата… — промърмори Кит.
Реган се отпусна на възглавниците и се усмихна.
— Луи събира сили за партито утре. Мисля, че всички ще си лягаме рано тази вечер … добре, ще се видим към осем.
Реган затвори телефона, но той иззвъня отново в същия момент.
— Може би Дерууд просто иска да чуе гласа ти … Ало. А, здрасти, Лари! Днес бяхме с моторните шейни … мерси за поканата? … Че кой въобще може да те намери? Винаги си толкова зает! — Реган се усмихна на Кит, докато слушаше как Лари й обяснява, че няма определени планове за вечерта. — Ами защо не дойдеш насам? — тя му каза за вечерята. — Да, Лари, Кендра вече си има добър зъболекар. До осем! Чао, чао!
— Кендра ще има цял клуб почитатели довечера — отбеляза Кит.
— Това е добре, защото аз няма да бъда особено приятна компания тази вечер. Не мога да спра да мисля за Беси. Не мога да повярвам, че тя и Ибън са били съдружници. Просто няма смисъл. Не върви. И защо ще се опитва да ми се обажда?
— На знам, Реган. И сега бедната й братовчедка се съсипва. Тя е единствената роднина на Беси, нали?
— Да — въздъхна Реган. — Чувствам се толкова безсилна. Искам да направя нещо, но не знам какво.
Кит поклати глава съчувствено.
— Преди да изпаднеш в транс отново, дай да се приготвим и да намерим Луи. Изчакай само той да разбере, че Беси я няма …
— Доколкото знам, не е похвалил Беси за работата й. Но съм сигурна, че не би искал Джералдин да научи. Тя може да реши да го обвини и за сегашното положение.
— Мисля, че при такова очаквано парти, доста хора ще са доволни, когато то свърши — каза Кит, докато изваждаше джинсите си от куфара.
— Я повтори?
— При такова очаквано парти …
— КИТ!
Реган се върна в банята и пусна сешоара. Свистящият шум около ушите й като че навяваше нови идеи в главата й. През следващите десет минути тя реши какво ще е първото нещо, което ще направи утре сутринта. Ще се обади в „Мишмаш“ и ще провери какво знаят те за Ибън и зелените кърпи. След това ще посети Ида в пералнята, за да види дали човекът със зелените власинки вече си е взел дрехите. Може и да изглежда глупаво, но е все пак нещо, от което може да се започне.