Петдесет и шест години след като се бяха родили, гушнати в снежната виелица на един студен планински връх в Аспен, Жералдин не можеше да почувства нищо друго, освен топлината на телата им. Струваше й се, че никога няма да ги пусне.
ГЛАВА ШЕЙСЕТ И ВТОРА
В ресторанта последиците от атаката със сълзотворния газ и кражбата на картината на Бийсли се бяха обърнали на празник. Мястото си беше все още опустошено, а нервната криза на Луи почти го беше убила, когато Жералдин влезе през вратата с Ибън от едната страна, Беси от другата и Енгъс по петите й. На Луи му се прииска да се разплаче. Така и направи. Кой можеше да предположи, че Ибън е син на Джералдин!
Повечето от гостите си бяха тръгнали по време на истерията. Но журналистите не бяха. Новинарски екипи и репортери още се тълпяха наоколо. Когато колите от Наблюдателна Точка се върнаха, Луи беше казал на персонала си, този път без Трип, да приготви чинии с бъркани яйца, кифли, чаши с кафе и разбира се, да извадят шампанското. „В крайна сметка не съм съсипан, — помисли си той. — Може да трябва да купувам много нови чинии, но поне не трябва да затворя хотела и да се крия от хората.“
Жералдин седеше на челното място на една голяма маса за банкети, държейки за ръце близнаците си. Очите й непрекъснато се пълнеха със сълзи, при което тя само за момент пускаше ръцете им, изваждаше подгизналата кърпичка от джоба си, избърсваше се набързо и грабваше ръцете им отново, всеки път стискайки все по-силно.
— Не плачи, мамо — каза Ибън.
— Не мога нищо да направя, детето ми — каза тя подсмърчайки. — Никога не съм и мечтала, че това може да се случи. И като си помисля, че не знаех, че не е било едно бебе, а две, докато не прочетох дневника на Поп-Поп! По това време изхвърляха от училище, ако имаш дете. Дядо не е искал да узная никога, че съм имала близнаци. Мислел е, че това ще ме разстрои двойно. Той беше такъв добър човек. Той беше този, към когото се обърнах, като разбрах, че съм бременна. Родителите ми се съгласиха да ме заведе някъде, за да мога да родя детето … децата … — Жералдин избърса очите си отново, — без да ме изхвърлят от обществото.
— Кой е баща ни? — попита Ибън внимателно.
Жералдин изправи гръб.
— Най-големият безобразник и подлец, който някога е минавал през тези местности, ето това беше баща ви. Дядо му е на картината с Поп-Поп. Били са партньори, но са се разделили. Дядо ми е завъртял успешен бизнес, а партньорът му не могъл, така че напуснал със семейството си. След години внукът му се върна и започна да ме ухажва. Преценката ми за хората тогава не беше много добра и в крайна сметка се оказах бременна след голямото парти в плевнята. В момента, в който чу, си вдигна чукалата от този град. Дядо мислеше, че е един вид отмъщение. Но поне сега имам вас … — Жералдин се обърна към Беси: — Толкова се радвам, че те е осиновило такова добро семейство.
Беси я погледна.
— Да, така е. Но тука има един тънък момент. Въпреки че имах една прекрасна жена, която аз считам за майка, мир на праха й, пак бих искала да ти казвам „мамо“.
Жералдин бръкна за кърпичката си отново. Избърса очите си и извика на Луи:
— Донеси ми една чаша от този твой билков чай. Мисля, че имам нужда от него.
Луи се усмихна.
— Идва веднага.
— Нора, Люк — Кендра и Сам се затичаха към тях докато цялата група се вмъкваше обратно в ресторанта. — Нямахме си на идея какво е станало!
— Е, само малка разходчица с кола — каза Люк, прегръщайки Нора.
— Казвам ти, Кендра, все така ще се случи, щом мръднем на някъде — Нора се усмихна и тръсна глава.
— Знаехме, че си искате обратно иконома и решихме, че можем да помогнем — линиите около очите на Люк се сбръчкаха, когато се усмихна.
Сам посочи към масата, където Джералдин, Ибън, Беси и Енгъс седяха заедно, потънали в разговори.
— Не съм сигурен. Нещо ми подсказва, че от сега нататък ще си има по-добри занимания …
— Мамо — каза Ибън, — мислиш ли, че можем да си построим тангенторна вана в къщи?
— Каквото пожелаеш — увери го Джералдин.
— Аз ще помагам — извика Енгъс. — Страхотен майстор съм.
Беси го удари по рамото.
— Можеш да бъдеш новият ни татко.
Енгъс се усмихна на Джералдин:
— Никога не казвай „никога“.
Стюарт поздрави Реган на вратата.
— Добре ли си? — попита той истински загрижен.
— Да — отговори тя, поглеждайки го. Беше отпуснал папионката на смокинга си и за пръв път, откакто се бяха срещнали, изглеждаше омачкан. И притеснен.
— Роклята ти е мокра от снега — каза той и свали якето си, слагайки го около раменете й.