— Не, не, не. ДВЕСТА милиона долара.
Думите изпратиха електрическа вълна през тялото на Кит, която я накара да се изстреля от тоалетната чиния като ракета. Тя отстрани Реган от пътя си и зачатка с високите си токчета по пода на тоалетната толкова бързо, че Реган беше сигурна, че е видяла искри. Блъсна вратата и извика нетърпеливо:
— Дерууд! Скъпи, къде си?
Луи търчеше из ресторанта, уверявайки се, че журналистите са доволни. Искаше да събере всички за един общ тост, а списание „Пийпъл“ искаше групова снимка на всички участници. Но първо трябваше да изчака, докато някои интервюта свършеха.
Ида беше в един ъгъл, интервюирана от Джил Брук от CNN.
— Няма да повярвате — засия Ида. После изведнъж се смуси на Джил, която държеше микрофона към нея. — Не трябва ли да гледам директно в камерата?
— Не — отговори й Джил. — Представете си, че говорите на мен.
— О, добре. Та, както казвах, забелязах зелените нишки на панталона на престъпника когато работех в обществената пералня тук, в Аспен. Случайно се случи да го спомена когато бях в къщата на Кендра Ууд, известната актриса. Като си помисля, че ако не бях споменала нищо, Реган Рийли нямаше да знае къде да търси крадците и те можеха да се измъкнат …
Марвин Уинкъл затегна вратовръзката си, когато Синди Адамс от „Ню Йорк Пост“ седна до него за да вземе интервю.
— Сега, мистър Уинкъл, за цялата случка се разказват истории, които могат да бъдат сензация за всяко едно шоу. Разкажете ми за вашата роля в тази драма.
Марвин се усмихна.
— Нали знаеш, Синди — каза той със самодоволно изражение, — изпитвам голямо удоволствие от работата си. Бях нает от Жералдин за да издиря бебето, което тя е дала за осиновяване преди петдесет и шест години. Тя е родила в частен дом близо до Питсбърг и някаква агенция е поела грижите за осиновяването, но Жералдин не знаеше коя. Някои от агенциите вече дори не са в бизнеса. Така че чак онзи ден, когато тя ми каза, че всъщност е родила близнаци, можах да направя някои проучвания и да ги проследя. Е, нека да ти кажа нещо. След като открих, че и двете й деца са се опитали да я открият и че и двамата са в Аспен, аз изтърчах и си купих билет за да дойда право тук и да й кажа лично. Без предварителна заявка, както знаеш, билетите са много скъпи. Както и да е, реших, че ще ги открия, когато пристигна там — Той се засмя. — Моята кола беше тази, която закара Жералдин до нейната среща с децата й …
Ибън се наведе над Беси.
— Знаеш ли нещо, сестричке, когато бяхме вързани в онова легло, някак си ми беше много познато. Знаех си, че сме били голи в един креват все някога през живота си.
Жералдин го плясна по бузата, а очите й блестяха.
— Недей да остроумничиш толкова.
Беси се засмя.
— Трябва да се обадя на братовчедка ми и да я поканя да ме посети. Сигурно се чуди какво става с мен.
— Колкото повече хора, толкова по-весело — заключи Джералдин.
Тед Уиймс влезе забързано в ресторанта.
— О, Господи — мърмореше си той. — Господи, Господи!
Луи избърза към него.
— Какво става?
Тед посочи към картината на Луи, която висеше над камината.
— Това! — каза той. — Това!
— Какво? Харесва ли ти?
Тед спря, за да си поеме дъх.
— Бях тук за партито и забелязах тази картина в другия край на стаята, точно когато всички отиваха към залата за вечеря. Някой ми каза, че току-що си я взел от плевнята на Жералдин Спунфелоу. Изтичах в къщи да проверя в историческите си книги и да се обадя на източника си във Франция. И сега имам страхотна новина за теб. Чакай само да я чуеш!
Той замъкна Луи при картината и започна да сочи оживено, докато говореше.
Луи извика всички на масата.
— Знам, че ще има още много интервюта, но наистина бих искал да вдигна тост.
В този момент вратата се отвори и Лари влезе.
— Ето го и него — каза Реган. — Не се тревожи, Лар. Всички са добре.
— Хей — запротестира Лари. — Току-що се връщам от интензивното отделение. Някакъв си е счупил всичките предни зъби, докато се опитвал да избяга от това бедствие тук.
— Е, това ти е наградата за разкарването — Реган се усмихна, като му подаде чаша шампанско.
— Сигурно той е бил този, който стъпи върху мен — каза Кит, която сега беше загърната в якето на Дерууд.
Луи почука по масата.
— Искам да вдигна тост за всички и да направя едно съобщение.
— Нека първо да вдигнем тоста — каза Люк.
— За най-вълнуващото откриване в историята на ресторантите …
— Вярно, вярно — казаха те и щастливо отпиха.
— И за факта, че шедьовърът на Бийсли е бил в много добра компания в плевнята на Джералдин. По-рано тази вечер орловото око на нашия художествен историк и уважаван репортер, Тед Уиймс …