Тед се поклони и вдигна чашата си.
— … се загледало по-отблизо в картината на Луи. Свързал се по телефона с Париж и по отличителните белези, които успял да опише, бил уверен, че картината е от Антоан Франсоа Кале, известен френски художник, придворен портретист по времето на Луи Осемнайсти. В интерес на истината, портрет на Луи Осемнайсти сега се съхранява във Версай.
Вълна шумолене премина през стаята.
Луи направи величествен жест към портрета над камината. Всички очи се приковаха на внушителната фигура на Луи Осемнайсти.
— Това, което се намира в тази стая, е последната творба на Кале, Луи Осемнайсти, нарисуван в деня на короноването си в началото на осемнайсти век. Смята се за изгубен шедьовър, изчезнал от Франция преди много години. Той е важна част от тяхната култура и те отчаяно си го искат обратно. Джералдин, ти си законният собственик. Когато си го дала на Реган ние нямахме понятие за стойността му.
Жералдин скочи.
— Не, сър. Сделката си е сделка. Твоя си е, Луи …
„Знаех си, че има нещо в тази картина, което ми харесва,“ помисли си Реган.
— Ти даде шанс на моето момче Ибън, като го препоръча на Кендра и Сам. И той беше добър иконом, нали, Кендра?
„Като не спеше в гостната,“ помисли си Кендра, но поклати глава в знак на съгласие.
— … пък и не ти беше лесно, когато хора като мен ти крещяха, че си му дал този шанс. Затова тази картина, колкото и да струва, е твоя. Прави с нея каквото сметнеш за добре.
Телевизионните камери се въртяха като луди. Фотографите правеха снимки. Репортерите като обезумели си взимаха бележки. За един страшен миг Луи се подвоуми и направи, каквото трябваше.
— Картината се връща във Франция — обяви той тържествено. — Мисля, че цялата група трябва да запланува едно ходене до Франция през пролетта, за да я занесем. Нора, твоите книги са популярни там. Трябва да си с мен, когато я предавам.
Нора погледна Люк.
— Какво ще кажеш за април в Париж?
— Звучи добре.
— Надявам се, че и аз съм поканена — обади се Ида.
— Всички са поканени — каза Луи.
— Можеш ли да повярваш, че две толкова безценни съкровища са намерени в твоята плевня? — Тед Уиймс попита Джералдин.
Жералдин прегърна двамата си близнака.
— Определено не мога …
ЕПИЛОГ
Вторник, 14 февруари
Офисът на Реган се намираше в една стара сграда на булевард „Холивуд“. Беше от този вид сгради с олющени коридори и подове с бели и черни плочки, в които се чувстваше присъствието на духовете на обитателите от предишни епохи. Реган беше избрала да работи там, защото беше усетила дъх на история в стените й. И което беше най-важно, нямаше флуоресцентно осветление.
Беше слънчев следобед. Реган влезе пъргаво в сградата и взе скърцащия асансьор до четвъртия етаж, от където имаше изглед към хълмовете на Холивуд, въпреки че прозорчето й беше твърде малко. Когато завиваше по коридора, тя чу телефона да звъни. Извади ключовете от портмонето си, отключи вратата, изкачи двете стъпала до бюрото си и вдигна телефона.
— Реган Рийли.
— Честит Свети Валентин!
— Здрасти, Кит — усмихна се Реган. Седна на въртящия си стол и се отпусна назад. — Как върви?
— Ами … — започна Кит. — Още няма цветя. Нито бонбони. Нито картички.
— А кой очакваш да ти ги изпрати?
— Никой в частност. Но все си мислех, че някоя бедна душа може да си спомни за мен. Не мога да повярвам, че Дерууд още не се е обадил.
— Ти го мразеше.
— Не за дълго.
— Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, аз също още нищо не съм получила.
— Лос Анжелис е на три часа назад от Хартфорд. Все още имаш време.
— Кит, току-що се прибирам от обед. Ако щях да получавам нещо, щях да съм го получила до сега — Реган се протегна и взе пощата от пода, която беше пусната в процепа на вратата, докато я нямаше.
— Единственото хубаво нещо е, че днес е краят на Бермудския триъгълник. През следващите десет месеца сме в безопасност. Реган? Реган?
Реган, която преглеждаше отгоре-отгоре писмата, отвори един плик.
— Хм? Само минутка.
— Рийли, ако си помисля, че си отегчена да говориш с мен, тогава вече наистина ще умра.
— Не, Кит! — възкликна Реган. — Просто никога няма да познаеш какво имам пред себе си.
— Картичка от Стюарт.
— Не! Това е покана за сватбата на Жералдин и Енгъс! С лична бележка от Джералдин.
— О, господи, сега вече наистина се депресирах. Какво пише?
Скъпа Реган,
Животът наистина не може да бъде по-хубав. Енгъс и аз решихме да споим любовта си след всичките тези години и следващия месец се женим. На нашите години не мислим, че дългите връзки са добра идея.