Искрено се надяваме, че ти и твоите родители, и Кит, Сам, и Кендра ще успеете да дойдете. Но знам, че Кендра се занимава с пиесата си в Ню Йорк и сигурно няма да намери време. Предполагам, че ще трябва да й изпратим снимки.
И можеш ли да си представиш, сещайки се за първия път когато те срещнах, че церемонията ще бъде при Луи? Той сега е истинска звезда тук, в Аспен. Енгъс и аз водим близнаците там няколко пъти в седмицата за вечеря. Луи има една специална маса, която пази за нас, понеже е толкова трудно да си запазиш резервация там.
Ибън е добре. Работи за Кендра и е много щастлив, че тя му разреши да си запази работата, и дори да спи в гостната, когато те не са там. Накара ме да си сложим вана тук, за да има една когато се отбие. Трябва да призная, че Енгъс и аз обожаваме да си киснем кокалите в бълбукащата вода.
А Беси много хареса новия си апартамент. Не можех да понеса мисълта, че се връща обратно в Ню Йорк със семейство Гранд. След всичкото това време, което сме били разделени, искам да бъдем колкото се може по-близо един до друг и да изкараме по възможно най-добрия начин остатъка от живота си. Така че й намерихме работа в Аспен, в асоциацията „Спасете Миналото на Аспен“ да надзирава стаята, посветена на Поп-Поп, нейния пра-Поп-Поп. Мисля, че малко се разпорежда с тях, но предполагам, че се отнася честно. Беше натоварена да почисти целия боклук, който идваше от плевнята за музея. Трябваше да видиш как светеха онези плювалници!
И така, Реган, след всичките тези години аз имам семейство! Как бих могла да ти благодаря за твоя принос в спасяването на децата ми? И Енгъс, и аз сме толкова щастливи заедно! Кой би могъл да си помисли, че на тази възраст отново ще срещна този най-прекрасен човек? Но се случва! Наистина се надявам, че ще можете да споделите с нас този толкова специален ден. А и пистите ще работят скоро!
Пиши ми!
Реган млъкна. На другия край на телефона също мълчаха.
— Кит, още ли си тук?
— Да.
— Какво правиш?
— Смятам. Жералдин се жени за пръв път за седемдесет и пет. Ако следваме стъпките й, имаме още четирсет и пет години.
— Аз няма да го доживея.
— И аз не мисля, че мога да преживея още четирсет и пет години Бермудски триъгълници.
— Разбира се, че можеш. Ще ти пратя подарък, когато ти и Дерууд се ожените през 2040.
— Очаквам го с нетърпение!
Телефонът изпиука в ухото на Реган.
— Чакай за малко, Кит.
Реган натисна бутона.
— Ало.
— Реган, Лар е.
— Здрасти, Лари! Говоря с Кит на другата линия. Може ли да ти се обадя след малко?
— Разбира се. Но кажи на Кит, че трябва да дойде в Аспен за уикенда на Световната купа през март. Това е следващия уикенд. Ще има много момчета, с които ще ви запозная и двете.
— Но това е седмицата, в която ще се женят Жералдин и Енгъс!
— Така ли? И какъв им е зорът?
— Наричат го любов. Ще ти се обадя след малко.
Реган се върна към Кит.
— Беше Лари. Ще бъде в Аспен през уикенда, когато е сватбата. Тогава е Световната купа. Ще дойдеш, нали?
— Разбира се. Защо не? В крайна сметка си мисля, че ще направя всяка минута от оставащите четирсет и пет години да си заслужава — тя се засмя. — Хей, Реган, мислиш ли, че Жералдин ще хвърля букет?
— Шегуваш ли се? Просто ще го изстреля в тълпата — Реган също се засмя. — Но не заставай близо до Беси!