Занемях. Не бях помислил за лампата. Изобщо не бях обърнал внимание на тази подробност.
— И затова… затова ли заподозряхте, че нещо не е в ред?
— Разбира се, този факт беше много подозрителен.
Вече нямах настроение за шеги. Попитах с приглушен глас:
— Значи, вие мислите, че Джеймз?…
— Господин Харолд, вие правите изводите си прекалено прибързано. Да, Джеймз е имал възможност да направи това. Имал е и мотиви. Той е човек на риска. Няколко пъти в месеца рискува живота си на пистата. Защо да не рискува още веднъж, този път — за да получи дванадесет хиляди фунта… Но от друга страна, той като че ли никак не държи на парите. И в същото време изкарва много, много пари. Вероятно знаете, че професията на автомобилния състезател е доста доходна.
— Но кого в същност подозирате вие? Госпожица Уебстър? Вуйчо Арчибалд? Джеймз? Според вас всеки един от тях е имал повод, за да…
— Не само те, господине, не само те… Спомних си, че в началото на нашия разговор
тя спомена за Джослин, и реших да върна разговора към нея. Нетърпеливо запитах:
— Надявам се, че не подозирате Джослин! Нали тя беше с мен в коридора! Има стопроцентово алиби.
—- Ох, знам — въздъхна госпожица Барлов. — Вие и Джослин имате великолепно алиби. Но да погледнем на въпроса чисто теоретично. Да допуснем, че това алиби не съществува. Тогава Джослин става много подозрителна. При нея мотивите са особено силни.
Никак не ми харесваха теоретичните разсъждения на госпожица Барлов. Но не казах нищо.
— Джослин е много чувствително и деликатно момиче. Много чувствително. Именно такива слаби натури в някои положения са способни на отчаяни постъпки. Джослин е бедна като църковна мишка. От пет години работи в тоя ужасен козметичен салон. Тя е затворен човек и не обича да споделя, но от отделни откъслечни фрази и недоизказани изречения разбрах, че отношенията в салона са просто кошмарни. Началничката на Джослин просто я тормози. Момичето се чувствува там като в затвор, така че за него сегашното наследство е истинско избавление…
— Мен сигурно също сте ме взели пред вид при своите теоретични разрешения. Щом всички, нека да бъдат всички…
— Да — тя се изчерви леко, — немалко мислих и за вас. Вие винаги сте без пари. толкова пъти сте вземали назаем от горкичката Джейн. При това сега ще получите най-много. Двадесет и четири хиляди фунта.
— Какви двадесет и четири хиляди?
— Ами нали имате намерение да се ожените за Джослин… — По бузите на госпожица Барлов сега изби ярка руменина.
— Госпожице Петриша — разсмях се на глас, — от вас не може да се скрие нищо. Наистина сте опасна жена. Какъв късмет, че Джоси и аз имаме алиби.
Събеседничката ми наведе очи и тихо си призна:
— Много мислих за това алиби. То има един недостатък. Ако се приеме, че сте съучастници…
— Госпожице Барлов! — викнах възмутено. — Категорично отказвам да приема тези клевети! Прекалявате!
Този път се усмихна тя:
— Спокойно, господин Харолд. Бързо стигнах до извода, че подобно нещо е твърде невероятно. Изключително малко вероятно от психологична гледна точка.
— Е, слава богу, че сте благоволили да помислите така — рекох заядливо, — а сега да поговорим най-сетне сериозно. Обмислих всичко, което ми казахте. Действително на пръв поглед вие сте права. Историята с лампата например дава доста материал за мислене. Обаче аз смятам, че ще можем да я изясним и без да намесваме версията за убийство. Все пак по-вероятно е леля да е посегнала към книгите в тъмното, отколкото да е била убита.
— Защо? — попита спокойно и сви устни в своята обичайна неприятна гримаса.
— Не разбирате ли колко много е рискувал убиецът? Не е можел да бъде сигурен, че леля Джейн наистина ще умре от уплаха. Ако нищо не беше се случило, как после щеше да обясни своето странно поведение? И накрая — за бога, по какъв начин този въображаем убиец е уплашил леля? Всички видяхме изпопадалите книги. Тази, която тя е искала да издърпа, беше останала в ръката й.
— Ами! — усмихна се госпожица Барлов. — Убиецът не е рискувал нищо. Горкичката Джейн съвсем не е умряла от страх. Сърцето й си беше здраво, като вашето или моето. Е, може би имаше слаба невроза, но нищо повече, уверявам ви.
Не можех да повярвам на ушите си. Вглеждах се в нея с недоверие и страх.
— Как така — изфъфлих, — нали леля толкова пъти казваше, пък и доктор Браун установи…
— Доктор Браун е недовиждащо, треперещо и алкохолизирано старче — отсече госпожица Петриша. — Той е незаменим в случаите, когато трябва да се предпише рициново масло или приспивателно. — Тя погледна към флакончето с таблетки на масата. — Но за другите болести? Отдавна е забравил всичко, което е знаел, и сега не се интересува от нищо друго освен от всекидневната порция джин. Написа смъртния акт, понеже вярваше, че Джейн е умряла от сърце. Още повече, че самият той й го предсказваше.