Отдавна бях обмислил плана за премахване на леля, но не бързах да го изпълня. След това обаче се оказа, че нямам друг избор. Отново загубих. Оная проклета кранта пристигна едва трета и от моето сигурно залагане не излезе нищо. Бях заложил на тази комбинация цели двеста фунта. Последните от трите хиляди, които си бях „заел“ от лабораторната каса. Трябваше да върна тези пари. От тях зависеше кариерата ми. Отровата взех от лабораторията. Много добра отрова. Действува бързо и резултатно, подобно на цианкалия, без да има неговата характерна миризма. Найлоновия конец, цяла ролка, взех от шкафа, в който вуйчо Арчибалд държеше рибарските си принадлежности.
Подготвих се много старателно за разговора с леля. Сипах отровата в едната от скритите зад книгите чашки. Достатъчно беше после да долея в нея шери. Найлоновия конец закрепих за главичката на един стърчащ отстрани на стелажа гвоздей. Провлякох го зад книгите на най-горния рафт.
После дойде леля. Разговаряхме. Предложи — както и очаквах. — да пийнем нещо. Налях й.
Когато тя умря, разположих я в съответната позиция край стелажа. В ръката й пъхнах една книга от най-горния рафт. Сетне излязох в коридора и затворих вратата на библиотеката. Естествено мушнах под вратата найлоновия конец. Края му завързах старателно за каишката на часовника си.
Достатъчно беше само да се отдалеча на десетина крачки. Конецът се опъна. Дръпнах го. Книгите паднаха изключително ефектно!
Горката Джослин, за малко не припадна от уплаха!
Имах непоклатимо алиби! Разбира се, махнах конеца, докато Джослин беше отишла да извика другите.
Не мога да разбера какви грешки съм допуснал. Това, че лампата не светеше, не беше мой пропуск. Бях принуден да остана на тъмно. Иначе някой можеше да надникне през прозореца, а тази евентуалност трябваше да избягна на всяка цена.
Май че направих само една грешка. Недооцених госпожица Барлов.
Беше хубав септемврийски следобед. В салона на Менър фарм се бяха събрали на чай петима души. Както винаги, госпожица Барлов подреждаше картите.
— Ама че работа! — изведнъж възкликна тя. — Излиза ми сватба. И по-точно две сватби…
— Наистина ли, госпожице Петриша? — поинтересува се Джослин.
— Картите не лъжат, мила — увери я госпожица Барлов, — а освен това моите предсказания винаги се сбъдват.
— Точно така е! — намеси се Джеймз. — Познахте без грешка! Тъкмо днес предложих на Джослин да се омъжи за мен. И тя се съгласи!
Джослин скромно наведе очи.
— О, моите поздравления! — зарадва се възрастната дама. — Отдавна трябваше да направиш това, Джеймз! — и съзаклятнически наведена към Джослин, тихо добави: — Толкова се страхувах, че няма да се отърсиш бързо от онази история…
— Всеки мъж се нуждае от съпруга! — изгърмя генерал Арчибалд. — Какво мислиш по този въпрос, Стела?
— Нямам мнение по този въпрос, господин генерал — отвърна госпожица Уебстър и на свой ред скромно наведе очи.
Всички замълчаха, а генералът промени темата:
— Хайде най-после! Колко пъти вече ни обещавахте, госпожице Петриша, да разкажете по какъв начин демаскирахте онзи нехранимайко! Този път няма да ви оставим на мира, докато…
Госпожица Барлов направи леко засрамена физиономия.
— Господин генерал, всичко беше много лесно. С удоволствие ще ви обясня. Преди всичко ми направиха впечатление някои обстоятелства около смъртта на Джейн. Първо, аз знаех, че сърцето й е напълно здраво, което изключваше смърт от уплаха, второ, книгата и трето, лампата…
— Каква книга? Каква лампа?
— Книгата, която Джейн държеше в ръка — криминален роман от авторката, която определено не харесваше. Учудих се защо тя, горкичката, е посегнала именно към нея… После научих, че в библиотеката е било тъмно. Това обясняваше защо Джейн държи тази книга. Просто в тъмното тя не е видяла каква книга издърпва. Само че защо изобщо и е трябвало на Джейн да посяга към книгите, без да е запалила лампата предварително? Тук нещо не пасваше.
— И тогава ли решихте, че нещо не е в ред?
— Именно! В неделя отидох на черква, а след службата се отбих в полицейския участък. Сержант Медок не се отнесе с особено внимание към мен и моите думи, но обеща да информира инспектора Креш. О! Макар и мъж, инспектор Креш е много интелигентен човек! В понеделник говорих с него. Той ме изслуша много внимателно и се съгласи с мен, че не е зле да заложим малък капан за убиеца. Както знаете, той действително влезе в капана… В никакъв случай не можеше да допусне да бъде направена аутопсия…